Мили родители, не понасям:
- да ми ровите в чантата и да търсите дневника ми в стаята;
- да подслушвате телефонните ми разговори;
- да си мислите, че ви лъжа;
- когато споделям с вас да ме наричате „Моето малко момиченце”; 
  „Глупачето ми, нищо не знаеш още”
- да ми повтаряте, че винаги сте прави.

Не обичам още когато: - ме карате да намалявам музиката, защото е креслива;
- не ме пускате на дискотека;
- разказвате пред гостите ни смешни истории от моето детство 
  (например как съм затворила котката в пералнята или как съм я карала
   да ходи на два крака с терлички …);
- гледате през прозореца с кого излизам и с кого се прибирам;
- да ми купувате неща по ваш вкус.
Тези мнения са обобщени от лексикона на моята 12-годишна дъщеря,
 попълнен от нейните съученички.

и нейната душа носи естетично чувство - но когато стане родител - ще бъде същата :))))