Като намотано от времето кълбо е историята на едно селище. Всяка частица от нишката е миг на тази история, която бавно навива, затрупва и запазва следата на миналото. Трудно е да хванеш началото, да свържеш разпокъсаните от дългия и тревожен вървеж на годините възли. Обикновено ние го търсим по дирите на най-първите заселници оставили белезите на своето време-оръдия на труда, монети, могили… Ровим земята, търсим дирите на дедите записани на камък, или достигнали до нас от преданията, легендите и песните предавани от поколения на поколения. И колкото повече веществени следи и предмети намерим в недрата на земята, колкото повече предания се съберат и осмислят толкова по- добре и точно може да се разкрие и разкаже истината за началото и развитието на селището. И винаги има едно начало, което може да се назове история на днешното селище. За село Тъкач и неговите околности това начало започва от могилите край селото, които свидетелстват за живота на траките по тези места. Старата римска крепост „Хасарлъка” южно от селото е приютила в себе си тайните на вековете. Природата години наред грижливо е затрупвала камък след камък, за да останат днес само легендите, който са скрити зад всеки камък. Не са отминали тези чудни земи и Аспаруховите българи, които са заселели по тези земи. Старобългарското село се намирало източно от сегашното му място в местността „Момчини круши”. Понеже било на път се преместило навътре в гората на сегашното му място. Предполага се, че сегашното село е било основано преди около 200 години. По неговата околност личат следи от още по- старо селище. След Освобождението на България се заселват много нови хора и населението нараства. Явява се необходимост от училище. Годината била 1898… Из летописната книга на училището в село Тъкач.

Следва продължение   .