Червената шапчица, както всяко дете не послушала съвета на майка си и минала през гората. Избрала по-прекия и по-загадъчен път по горските пътечки, вместо отъпкания от хората път. Та нали забранените неща са най-привлекателни?
Набрала цветенца, горски ягодки, слушала птичките и си тананикала весела песничка. Не знаела, че зад едно дърво се бил скрил гладния и страшен вълк.
„Гледай сега, какво хубаво дете, как да не харесаш майка му?”
Но майката си била в къщи! Излязъл вълка пред детето, направил се на добричък, той бил от тези, дето много харесват малките момиченца. С мазен глас проговорил:
- Не се страхувай! Няма да те изям, да повървя с теб през гората.Искам да ми покажеш пътя. Ако се изморим, може да седнем на една полянка. Ще ти покажа, че съм си сменил козината.
- Че вълците менят ли си козината?- наивничко попитало детето. Да звънна аз на мама по мобилния телефон, тя всичко знае! Но… тук няма обхват!…
„Добре ,че взех спрея на мама за самозащита.”Напръскала вълка в очите, завил той от болка, а малката изтичала по горската пътека.
Поука: Майки, купувайте предпазни средства за своите деца!

че човек възприема по различен начин в зависимост от възрастта си. Децата - с възторг и любопитство, възрастните - с мъдрост и разум. Никога не е късно да се върнем към ВЕЧНИТЕ приказки.