Като се слезе от пътеката, която заобикаля върха, се излиза на черен път, който идва от с.Осиково. На 12 мин, в обратна на Митницата посока е Модърската пещера.

Митницата. Изглед към в.Модър.

Към 16 часа стигнах х.Персенк.

Х.Персенк. Изглед към Белочерковския рид.

Там беше отседнала група от 52-ма полски туристи. Студенти. Хижарката каза, че всички си поръчвали пържени картофи със сирене, шопска салата, бира, 1 кюфте или 1 кепабче. За всичките дни никой обаче не си бил поръчал 1 филия хляб! Пазили са чисто, сладури големи били J . Бяха наели няколко бунгала и имаха около 15 палатки. Встрани от тях си направих и аз кемпа:

На следващата сутрин, раничко си събрах багажа, изпих едно кафе с хижарката и нейната майка, поговорихме за това онова и поех към х.Изгрев. Преди 2 дни някакви момчета нощували там и казали, че имало мечка стравница. Ама не знам. Може и да е нямало. Времето пак си беше слънчево, а маршрута много красив и панорамен. Тръгнах си по тракийския път .

Х.Персенк от Римския път. Над нея в.Модър.

Местността Бялата вода

Глухите камъни

Една поляна с беседка, която е разположена преди да започне да се захожда в.Мечарски камък(1951м.н.в.)

Към 16 и 30-17 часа пристигнах в х.Изгрев. На хижата нямаше хора. Имаше оставени телефоните на хижаря. Обадих му се и се оказа, че нещо се е случило и му се е наложило да слезе в Смолян. Иначе е хубава хижата отвън. Минават покрай нея коли по черния път към Чепеларе. Оживено е.

Х.Изгрев.

Кемпа.

Кемпа си го направих близо до 3 кучета, които пазеха хижата и ми бяха компания за времето , което прекарах там. Много умни кучета. Не бяха обаче особено разговорливи и цяла нощ нищо не казаха. 2 пъти виеха-като залезе слънцено и като изгря. Освен че виеха като вълци имаше и във външния им вид нещо вълче. Много готини бяха.

Изглед от х.Изгрев. В далечинита-Обсерваторията.

В хижата вода не можах да напълня, но на 15 мин от нея има чешма. То и по целия път след това по пътеката за х.Студенец има 3 или 4 чешми. Има вода :)

На сутрнта поех към Широка лъка. Един приятел се обади и каза, че иска да се присъедини. Така, че си уговорихме среща там. Пътеката от х.Изгрев към Широка лъка ми се стори много красива-широки поляни с билки, панорамни гледки, гъсти гори с прохлада, чешми където да се охлаждаш и отмаряш...Прекрасна е! И всичко само за мене :) !

Долу-Асенец.В далечината-Обсерваторията.

Широка лъка

В 14 часа слязох в Широка лъка. Там ме чакаше приятелчето. Бих 3 бири за мускулната треска, шкембе чорба за възтановяване на физическите сили и порция картофи, защото исках да си угодя. В 16 часа поехме към х.Ледницата. Пътеката от Широка лъка започва от Музикално училище и тръгва по асфалтов път. Пробвахме да стопираме до Гела, но не ни качиха. Пътеката се разклонява и може да се мине през Гела или през Магарджица. Искахме през Гела да минем, но щастливата случайност ни отведе в Магарджица. Спрях ме там, на един завой за да попитаме за пътя до х.Ледницата. Запознахме се с една жена-леля Мария. Рядко лъчезарен човек, който ни се зарадва много. Сдуших ме се както се казва. Намерихме обща приказка. Тя започна да ни разказва историята на този край-кои са били юруците, на какво са научили местните българи, как са живяли, местните гозби какви са, за червената мравка. Много инфо, предадено за кратко време. От многото непознати за мен думи успях да запомня само историята за юруците. Сега се заканвам да намеря някоя книга за този край и за тях(също и за това как са живяли траките по тези земи). Изключително много етнография, събрана в една долина! Може и да се върна някой път в Широка лъка и да отделя 1-2 часа на Етнографския музей. Не просто да го снимам.... Жената беше много любезна и освен всичко друго ни каза за една пътека към х.Ледницата, която ни спести доста път и време. Разделихме се с нея, с джобове пълни с бакла :)

Над Магарджица до параклиса „Св.Марина” с изглед към Гела и в.Турлата.

Византийска базилика от 5-6в. пр. хр. Над Гела и Магарджица

Залеза, някъде над х.Ледницата...

„Музика на душата”, но не от Тери Пратчет.... (тази ми е любима :) ).

Хижа Ледницата я стигнахме около 21 и 30 часа. Хижаря ни упъти къде е пещера Ледницата, пътя за х.Перелик, в.Голям Перелик, в.Орфей. Каза къде може да се настаним. Усложлив човек. Пихме по 1 бира за отмора. Тази вечер си направихме огън в бивака. Звездите не ги бях виждал така от доста време. Насладих им се и на тях. На следващата сутрин трека ни започна с посещение на пещера Ледницата. Понеже нямахме екипировка, не злизахме да я разгледаме. Казаха ни също, че то и цял ден си трябва за това. Ама нищо, друг път  :)



Пещера Ледницата

След това си хванахме пътеката към х.Перелик.

Връх Орфей 2188м.н.в.

Връх Голям Перелик 2191м.н.в.

Хижа Перелик я стигнахме около 17 и 30 часа. Пихме по бира, питахме за пътя към х.Студенец и  къде е бистрото за да се настаним, хижаря ни приготви вечеря, въпреки, че там било с предварителна заявка.

Хижа Перелик

Бивака

Вечерта поваля малко дъжд. Сутринта беше мрачна, а върха над нас беше забулен в облаци. Като цяло през целия ден времето беше променливо. Тръгнахме към хижа Студенец. Там пак бира и обяд, че и храната ни свърши и почнахме да го окъсваме съвсем.

Какво му трябва на човек?

На хижа Студенец стигнахме по обед. Предвид времето решихме да слезем към Смолян през хижа Смолянски езера. Малко съжалих, защото можехме да слезем през Каньона на водопадите, по-рано през деня, ама времето и то е изменчиво и ни поднася изненади понякога :)

Около х.Смолянски езера

От хижата има маркировка за кв.Езерово в Смолян.

Квартал Езерово

Час и половина вървяхме по пътеката към града. Точно когато излязохме на пътя от Смолян за Пловдив мина и бусчето. Махнахме му и шофьора спря и ни качи. Любезен човек. А ние се притеснявахме вече, че ще изпуснем и последното бусче за Пловдив, когато слезем в Смолян.