Разходка в древността

Скалата
Има една скала. Самотна скала. В нея не се разбиват морски или океански вълни. Дори алпинисти не се катерят по нея. Приятели й са вятърът, слънчевите лъчи и дъждовете. Обаче и те я рушат. Малко по малко, ден след ден. Първо малка пукнатина, после по-голяма, накрая отломък се стоварва с гръм и трясък.

Добре, че някой, някога и незнайно защо е издълбал върху нея конник с копие и бягащо куче…
И станала скалата известна. 
Открили музей, снимали филм, фотографирали скалния барелеф, който станал символ на цял град. В емблемата на града я запечатали. Идвали учени от различни страни да я спасят от рушащите я плесени. Гледали, мерили, мислили - с нищо не могли да спрат ерозията на времето.

И стои все още скалата самотна. Не чува песента на птиците, не вижда цветята и дърветата. Много рядко до нея достига човешка реч. Страхуват се хората от падащите камъни при въздишките й. Отвътре се руши скалата. Природните закони са необратими и неотменими!

17.05.2007 година

Сега, когато историческият обект  "Мадарски конник" е символ на България, единодушно избран с гласуване от народа, нямаме право ние - шуменци да не се гордеем. А текстът "Скалата " е един от първите ми постинги тук. 
С него поставям началото на серия за нашата земя хубава.

Оттука започва България / химн на град Шумен /

Музика - Хачо Мисакян
Текст - Антонин Горчев

Оттука започва България -
пет пръста в железен юмрук,
обвързани с древно предание,
калени в поход и труд.

Че тука се раждаше изгрева,
понесен на буйни коне
и грай над земята ни гиздава
тринадесет века до днес.

Оттука започва земята ни -
от рало на беден орач,
от хапките сухи, пресмятани
и тъжните песни по здрач.

Оттука започва Родината -
със гроб на незнаен юнак,
над който смъртта е преминала,
смъртта, не и вражия крак.

Искам да ви предложа и малко повече информация за този исторически обект, събрана заедно и клип за Мадарският конник 
/ в случай, че клипа не ви се зареди / :
http://www.youtube.com/watch?v=_zgM_ZYSFMY 

Адреси, на които можете да намерите повече информация:

Мадарският конник е символ № 1 на България. Слагат го върху евромонети. 
Разходка до Мадарския конник с худ. Нина Антонова

http://sensation.blog.bg/viewpost.php?id=207179

А това, е официалният сайт на Мадара

http://madara.shumenbg.com/index.php?a=konnik&l=bg

дали не е донякъде подсилено и от това, че пребивавам в Япония, общувам с японци и често си говорим за БЪЛГАРСКАТА РОЗА, която толкова обичам....но наистина ми се искаше, тя да е символът на нашата България! Уви!

Благодаря ти и чудесен ден!
:)))

не само от местен патриотизъм, а защото наистина ТУК, по тези земи е НАЧАЛОТО!
Приемам и твоето мнение Ейен.
Кой не обича рози / особено ако са български, ароматни, маслодайни... /?
Трудно е да се избере едно единствено нещо за символ - всичките предложения имаха своята стойност.
Поздравявам те с песента "Една българска роза" в изпълнение на Паша Христова и от сърце ти подарявам една красива виртуална роза!

http://www.youtube.com/watch?v=cXfzYb59J08&feature=related

надявам се и твоят да е лек!
Благодаря, че ме подкрепяш!
;)

Чудесен ден с гордостта, която ще изпита всеки, когато започне своя с началото на нас, като хора... какво значение има откъде е точно мястото, където е била първата стъпка на държавата... Скалата е сърцето на земята. Кораво е, когато са ни здрави корените, за да го държим сред пръстите си. Руши се, като го боли за отношението ни към сътвореното от нашите предци от миналото и от това, че се боричкаме за туй кое е първото, каква да бъде следващата власт...
Поздрав, Феичка, за този и за всеки следващ родолюбив твой пост! Успешен ден! :)

Чудесно ни разхождаш из хубавата ни земя , има какво да се види , чуе и усети ....Дано и съответните
властимащи да го сторят , съхраняват благоразумно всичките ни паметници на културата , за да помним древността и откъде сме дошли на тази земя .
Благодаря ти и приятни почивни дни :)))

Щастлив е този, който усеща и вижда красотата на природата!

Нека всеки по своему приеме посланието на вековете...
А времето, наистина е неумолимо. Руши се скалата, по всичките природни закони...
Но, аз съм й придала и душа... на самотница!!!

Дано да се запази след консервациите, които правиха наскоро... това е символът на България.

Размисли навява. И малко тъга.
Поздрави!

земя хубава...
Благодаря за прекрасния поздрав, Фея!
Прекрасно е, че Ви има в блога. Много сърдечни поздрави!

Има една легенда, според която Господ е дал на българите късче от Рая.
И наистина - имаме си реки, планини, море, низини...всички природни красоти.
Просто, трябва да ги пазим! Сами.