Идеята за затворената Вселена създава много парадокси, които не са се изплъзнали на древните мислители.

Преди повече от 2000 години въпросът за безкрайността е бил в сърцевината на метафизичните и научните проблеми. Астрономите непрекъснато се срещат с безкрайността в недрата на черните дупки или в най-отдалечените галактики. И ако за някои космолози вечността на времето и безкрая на пространството са наблюдателни факти, то за други учени безкрайностите са просто илюзии, които прикриват неточностите в теориите.

Какво всъщност е безкрайността?

Математическа абстракция без връзка с реалността или присъщо свойство на Вселената…

Ето някои хипотези в исторически план:

- Анаксимандър, живял през 6 век преди новата ера нарича безкрайността "Апейрон". В тази архаична концепция Земята е плоска или цилиндрична. Тя представлява целият свят, логично потопен в недрата на безкрая, който го обгръща отвред.

- Аристотел счита, че идеалната безкрайност е продукт на интелекта. Макар и логически необходима, тя се оказва физически неуловима.

- Лукреций, Епикур и Цицерон разглеждат операцията "нарастване на света" като безкрайна поредица от крайни неща. Представете си: един стрелец с лък застанал на самия край на света. Достатъчно е той да изстреля стрелата навън, за да докаже, че там, зад първоначално определената граница, светът съществува. Ако сега стрелецът застане в крайната точка от полета и повтори експеримента, отново ще стигне до безкрайността.

-Тихо де Брахе и Кеплер наблюдават свръхновите през 1572 и 1604 година.

- Галилей през 1610 година наблюдава с телескоп нови обекти. 
Става все по-трудно да се говори за идеален и неизменен свят. Очевидно той е подложен на изменения. Освен това, откриването на четирите спътника на Юпитер и фазите на Венера показват, че са възможни многобройни центрове на небесните светила. Това изисква едно доста "по-демократично" пространство, в което нито една точка и нито една посока да не са привилегировани.

Именно в това е приносът на великият Исак Нютон. Новото пространство се отделя от явленията, които протичат в него, изявявайки собствените си характеристики (инерция и сили). Всички точки в пространството и всички моменти на времето се разглеждат като еквивалентни, като не отличими. В новата концепция, пространството и времето са еднакво продължителни и безкрайни, а движението може да бъде разглеждано по нов и модерен начин. Но за Нютон тази безкрайност в никакъв случай не означава, че конкретният свят е реално безкраен, защото в света съществува една много специална сила – всемирното привличане. Тази сила, простирайки се през празнотата е способно да осигури ограничаването на цялата материя във Вселената в един краен обем.

Теорията на Айнщайн не позволява да се мисли за пространството и времето независимо от материята и обратното. В този случай конкретната Вселена евентуално би могла да бъде комплектована с т.н. космологичен принцип, който постулира, че Вселената трябва да бъде разглеждана като хомогенна и изотропна. Наблюдаемата Вселена се редуцира в една голяма топка с радиус от около 15 милиарда светлинни години, в която ние сме, а и винаги ще сме в нейния център…

И така… в този контекст, можем ли да разрешим парадокса на Олберс?
В крайният обем на Вселената в действителност ние можем да бъдем осветени от определен брой звезди. Без съмнение те са твърде много, но със сигурност са недостатъчни, за да разсеят мрака на нашите нощи. 

  Преди около 13 години до космическия телескоп на НАСА - Хъбъл  е транспортирана широкообхватна планетарна камера и това са някои от най-забележителните гледки, заснети оттогава насам. Много от снимките се фокусират върху небюла – междузвезден облак от прах, газ и плазма, където се зараждат звездите.

Някои определят тези снимки като "частица от Господ на филм", заради тяхната загадъчност и мистичност. Но дори и да не вярвате в съществуването на по-висш разум, ще оцените подобаващо колекцията на най-добрите снимки на Вселената ...

http://hubblesite.org/gallery/album/entire_collection/ 

много ми приличат на ореолите на Светците!

Честит празник!

За незнаещите - това е израз, включващ в себе си безкрайност, искреност, топлота, приятелство и най-добри чувства!!!
Нещото, което дразни хора като tlnet, radames и компания...
Чувсвата, непознати за хора като тях...
Прости им, Господи, за невежеството!

Също както и ние, сами по себе си сме уникални,... защото всеки един от нас може метафорично да бъде сравнен с Вселената...

Не веднъж се "докосвам" до снимки на НАСА и винаги съм била очарована,захласната.....
Чудесен постинг! И благодаря и за препратката:)