Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2019 08:38 - Тайната на Пушкин
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 1016 Коментари: 6 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Публикувано през 1900 г. под редакцията на П. Кауфман “Истинското военно съдебно дело от 1837 г.”, не съдържа два листа (67 и 68), които, както твърди редакторът в предговора към публикацията, са “изгубени” и очевидно, съдържат Показания на Данзас (в публикуваните материали има само записи за неговия „предварителен разпит“). Освен това от публикуваните материали остава неясно кой е първият информатор за инцидента.
Според Хартата, подполковник Данзас бил длъжен да докладва за дуела. Ако беше казал, може би това би спасило лицейския му другар.

Пушкин трябва да се бие с Дантес на 27 януари в 5 часа следобед. Мястото на битката е определено от секундантите зад Черната река, близо до вилата на коменданта. Никой освен секундантите и дуелистите не би могъл да знае за мястото и времето на дуела.

Но се оказва, че Трета дивизия знае за мястото и времето на дуела. Началникът на щаба на жандармения корпус генерал Л.В.Дубелт признава: „Да, знаехме за предстоящия дуел, но жандармерите са били погрешно изпратени в Екатерин-хоф“.

Възможно е, за да спаси Пушкин и да се защити, Данзас, като военнослужещ, сам е докладвал на Трета секция за предстоящия двубой с надеждата, че жандармите няма да допуснат дуела и с това ще спаси първия руски поет. Това обяснява защо Данзас отхвърля предложението на Дантес да го скрие от участието му в дуела.

Всъщност, от страна на барон Хекер и Дантес е покойният граф Бенкендорф, който не харесва Пушкин. Само тази неприязън, казва Данзас, може да обясни защо дуелът на Пушкин не е бил спрян от полицията.

Пушкин се доверил на своя лицейски приятел. Но когато се пътуват през Нева, Пушкин шеговито пита Данзас: „Водиш ме в крепостта ли?”
„Не”, отговаря Данзас, „през крепостта до Черната река е най-близкият път".

Пътят към Черната река трае поне два часа. Отиват с шейна. По пътя Пушкин, очевидно  е наминал до лятната си къща на остров Камени. Това означава, че дуелистът пристига на мястото, когато става тъмно. Слънцето залязва в 17:15 часа . Провеждането е почти на тъмно. Условията са безмилостни: стрелят от 20 стъпки, бариерата е десет стъпки. В Европа - 30 стъпки. В Русия дори шест.

Подполковник K.K. Дaнзас е опитен военен и дуелист. Той не може да не знае "кодекса на дуела". Затова е изненадващо, че се нарушават правилата поне три пъти по време на дуела на Пушкин и Дантес!

Защо Данзас не е проверил дрехите на Дантес преди и след дуела?
Защо Данзас не спира дуела след нараняването на Пушкин?
Защо Данзас дава на Пушкин още един пистолет, което също е нарушение на правилата на дуела (това е посочено от втория секундант на Дантес д"Аршиак).

Ударната сила на пистолетите Кученрутер е по-висока от револвера на системата Наган и почти като тази на пистолета ТТ , тип 1932.
Дантес стреля, преди да достигне бариерата от разстояние от 11 стъпки. Оловният куршум с тегло 12 грама прелита със скорост 150 метра в секунда, но не пронизва тялото на Пушкин , а засяда в перитонеума.
Предполага се, че секундантите, искащи да предотвратят неизбежната смърт на дуелистите, умишлено не са напълнили с барут пистолетите , като по този начин намаляват разрушителната им сила.
Но ако не е спожен достатъчно барут, тогава защо Пушкин не е спасен?

Ако пистолетите са пълни, както се очаква, куршумът щял да го прониже и Пушкин вероятно да е жив. Дантес, както показва изследването, би бил убит в отговор. Но куршумът пронизва ръката, удря копчето на униформата и рикошира.
През 1938 г., използвайки постиженията на съдебната балистика, инженер М.З. Комар изчислил, че един куршум неизбежно ще деформира копчето и ще го притисне в тялото. В материалите на военната съдебна комисия обаче няма информация за проверка на деформираните копчета от униформата на Дантес. Това копче все още не е намерено.

Според спомените на Данзас, кръвта на Пушкин тече като"река". В нарушение на правилата за дуел, вторият секундант не поканил лекар и не е взел никакви лекарства и материали за превръзка в случай на нараняване. Данзас обяснил това с факта, че "той е бил взет като секундант няколко часа преди дуела, времето свършвало и нямало възможност да мисли за първа помощ за Пушкин."
Въпреки че има четири часа време!

Или може би Данзас се надявал, че жандармите няма да позволят дуела? И затова не извикал лекар , както е по правилата на дуела?
Данзас знае колко опасна е раната в стомаха. Неведнъж е виждал хора да умрат от загуба на кръв в рамките на един час. Но Пушкин останал няколко часа без превръзка.

От Черната река до апартамента на Мойка са около седем версти. Пушкин пътувал час и половина. Според съвременните лекари, на път за вкъщи, той е изгубил почти половината от обема на кръвта си. Но той живее цял ден. През 1926 г. поетът Андрей Собол умира от същото нараняване след 2 часа.
В продължение на три (!) часа Данзас търси хирург из Санкт Петербург.

След дуела Данзас е трябвало да бъде арестуван, но императорът му разрешил да не напуска Пушкин до последния час. Защо?
Данзас е осъден на смърт чрез обесване. Въпреки това, по искане на военните и надзорните органи (!), Императорът заменил това наказание с още два месеца арест в крепостта Петър и Павел.
Дансас е освободен на 19 май 1837 година. Две години след дуела, през 1839 г., е награден с орден "Св. Станислав" 2-ра степен; през 1840 г. императорската корона е издала тази заповед. През 1844 г. получава чин полковник, а през 1857 г. се пенсионира с ранг генерал-майор.

Един известен изучаващ  Пушкин, автор на дебела монография за него, написа коментар на моята статия „Заговорът срещу Пушкин“.
- Очевидно Данзас е глава на заговора срещу Пушкин!
Отговорих: „Най-вероятно Данзас може да бъде само съучастник. Организатор може да бъде само императорът. Жорж Дантес е само изпълнител. Някои смятат, че Дантес е бил нещо като „сянка“, прикриваща аферата на царя с Пушкина.
Дантес си спомня: „Имаше много случаи, когато тя можеше да ми даде всичко - и какво от това? .. - никога нищо! Никога през живота си! ”

Очевидно Наталия Николаевна наистина не е изневерявала на съпруга си с Дантес, защото е била фаворитка на цар Николай I. Злите езици твърдят, че последният син на Пушкин е дете на Николай. Въпреки че самият император Николай Павлович, съдейки по осанката му, едва ли е бил потомък на дребния император Павел.

„Дуелът на Пушкин с Дантес, по европейски стандарти, изглеждаше„ необикновен “, незаконен”, пише Джейкъб Гордин в книгата си „Дуели : панорама на митропо-литския живот”.
По сценарий на Яков Аркадиевич Гордин е заснет филма „Последният път”. Бях свидетел на снимките, които се проведоха през 1986 г. в двореца Бобрински, където работех в НИИКС. По-късно многократно се срещах с Яков Аркадиевич. Той каза: "Историята на дуела е многократно описана и разследвана (макар и не напълно разбрана)."
На 15 февруари 2017 г. в Библиотеката на Маяковски (46 брегова брегова къща Фонтанка), Яков Гордин, за 180-годишнината от трагичната смърт на А. С. Пушкин, изнесе лекция на тема „Пушкин. Петър. Империя. Драмата на руската история".

Смъртта на А. С. Пушкин е 46 часа след раняването. В коридора се извършва аутопсията. Куршумът в тялото никога не е намерен. Не са направени записи за аутопсията. Така че причината за смъртта на Пушкин остава загадка. Само 24 години след смъртта на Пушкин, бележки за резултатите от аутопсията били записани по памет и публикувани от Владимир Иванович Дал, който е участвал в процеса.

Жуковски свидетелства, че в деня на смъртта на Пушкин, “3 часа след смъртта му, след като безжизненото тяло на поета е било изнесено в съседната стая”, самият той, по заповед на царя, “запечатва офиса с печата си".
Само на 7 февруари 1837 г. офисът е разпечатан; тогава, според официалния доклад, „всички хартии, писма и книги в ръкопис, принадлежащи на поета, са събрани, опаковани в два сандъка и транспортирани запечатани в жилището на Жуковски, където са поставени в специална стая. "
„В рамките на 16 дни началник щаба на жандармерския корпус Л.В. Дубелт, с участието на Жуковски, който играе доста унизителната роля на "свидетел", първоначално извършил предварителен анализ и сортиране на ръкописите, след което ги е прегледал: това е всъщност "посмъртното изследване" на Пушкин.

Това е написано от M. Алексеев в книгата "Стихотворението на Пушкин" Издигнах паметник на себе си ... " - проблеми на неговото изучаване. Ед. "Наука", Ленинград, 1967. По-късно Жуковски публикува редица непубликувани досега произведения на Пушкин, но със собствени промени и вметки. Така известното стихотворение на Пушкин "Паметник" ние знаем само в тълкуването на Жуковски:

И долго буду тем любезен я народу,
Что чувства добрые я лирой пробуждал,

А ето какво е написал в черновата самият Пушкин:

И долго буду тем любезен я народу,
Что звуки новые для песен я обрёл …

Това е , което прочетох в книгата "Александър Пушкин. Сто стихотворения и десет писма ”, Москва, 1987, с.35.

Погребението на мъртвия поет е в малък параклис на площад Конюшенна. През нощта, тайно, под стража от жандарми, тялото  е пренесено там. На сутринта всички подходи към църквата са затворени от войска и обоз, под прикритието за упражнения по заповед на царя.
Все още не е ясно защо тялото на Пушкин е било пренесено в затворен ковчег? Защо не пускат никого до тялото на поета? Защо жена му не идва да изпрати съпруга си в последното му пътуване?
Заупокойната служба в нощта на 31 януари срещу 1 февруари е извършена от протоиерей Петър Песоцки, след което ковчегът е прехвърлен в мазето на църквата. В нощта на 3 срещу 4 февруари шейната с ковчега, придружена от Тургенев и капитан от жандармерията, са изпратени в Псков.

Пушкин е бил погребан два пъти: на 6 февруари 1837 г., на гробището на Светогорския манастир, а през 1841 г.  е бил препогребан от вдовицата.
Защо Наталия Николаевна не е дошла при гроба на съпруга си четири години , приятелите му - също?

От 18 до 30 август 1953 г., на гроба на Пушкин в Светогорския манастир, под ръководството на директора на музея-резерват „Пушкинские горы” Семьон Гейченко, са извършени реставрационни работи. Територията на манастира е оградена. Всички участници в аутопсията се подписват за неразкриване на информацията .
Защо? Кога Александър Сергеевич Пушкин ще бъде окончателно разсекретен ?!

Пушкин наистина ли е опасен не само за властите на миналото, но и за властите на настоящето?
Преди няколко години посетих музея-резерват „Пушкинские горы”. Стиховете сами дойдоха:

О, сколько нам открытий чудных
Готовят просвещенья дух
И опыт, сын ошибок трудных,
И гений, парадоксов друг,
И случай, бог изобретатель.
Два чувства дивно близки нам —
В них обретает сердце пищу —
Любовь к родному пепелищу,
Любовь к отеческим гробам.

Мы все умрём, возможно, очень скоро.
Но что с собой из жизни заберём?
Ни деньги, ни почёт,
ни кров, что дорог,
ни то, что как зеницу бережём.
Всё, что со смертью в нас останется навечно,
мы отдали, бесплатно, из души,
бесхитростно, по-детски, чуть беспечно,
Забрав лишь квинтэссенцию любви.
Нет ничего, что б нам принадлежало, —
как голыми пришли, так и уйдём.
Нам денег вечно мало, мало, мало...
Но кто нас вспомнит, если вдруг умрём?
Чьё сердце вздрогнет, с нами расставаясь?
В ком жить продолжим, сердцем всем любя?
Кто нас, кого любили мы, не каясь?
Кому как жертву отдали себя?
В нас Вечности нужна лю
бовь и вера,
Умение прощать и отдавать.
Так будем же любить, не глядя, смело,
Ведь в смерти нам любовь не потерять!

(От романа ми цел "Wanderer" (мистерия) на сайта Нова руска литература

Нямам за цел дискредитиране на светлия образ, имам желание да стигнем до истината. Въпреки това, в процеса на "търсене" установих факти, които превръщат изследването в детективска история. Така връщащият се в историята почти винаги е детектив, който контролира миналото и бъдещето!

Днес не много хора се интересуват от Пушкин. Повечето се тревожат за собстве-ните си проблеми, тяхното лично благополучие е по-ценно от историческата истина.
Но колко можеш да заблуждаваш хората?!

През 1937 г. се решава отпразнуване 100-годишнината от смъртта на Александър Пушкин. Подготвени са великолепни тържества, заповядано е да се изгради мит за свободолюбивия поет, борец срещу автокрацията. Митът за "слънцето на руската поезия" все още съществува. Ако митът се е вкоренил в общественото съзнание, тогава той не може да бъде изкоренен; никакви факти не могат да опровергаят мита, а само да го укрепят.

Моите изложени публикации “Пушкинските учени” предпочитат да не забелязват, защото нямат нищо в отговор. Те не искат да унищожат създадения от тях мит, чрез който защитават дисертациите си, работят на престижни длъжности, получават бюджетно финансиране. Между истината и синекурността те никога няма да изберат истината.

Дори ако намерят дневниците на Пушкин № 1 и № 3, където ще са описани събития, опровергаващи съществуващия мит за „слънцето на руската поезия“, тези дневници вероятно ще бъдат обявени за невалидни, дори ако кръвта на поета остава върху тях. По-скоро те ще се откажат от Пушкин заради бюджетно финансиране.

PS Посвещавам този пост на Александър Сергеевич Пушкин.
Ще бъда благодарен на всеки, който разумно оспорва фактите, които цитирах.
И така, какво искате да кажете с поста си? - ще ме питат.

Всичко, което искам да кажа на хората е в три основни идеи:

1 Целта на живота е да се научим да обичаме, да обичаме въпреки всичко.
2 Смисълът - това е навсякъде
3 Любовта да създаваме е необходимост.

И според вас, защо ви е нужна тайната на ПУШКИН?

превод от © Николай Кофирин - Нова руска литература - http://www.nikolaykofyrin.ru



Гласувай:
7



1. 1997 - И според вас, защо ви е нужна тайната на ПУШКИН?
14.08.2019 11:33
Поука: Да не отиваме на дуел с неморални хора.
цитирай
2. tera - Доколкото ми е известно,
14.08.2019 12:05
царското семейство е имало зъб на Пушкин заради стихове, с които ги е осмял. Така че този дуел е постановка за разчистване на сметки. Гледах филм по тази тема, не се броя за голям спец по нея, но това ми остана като впечатление.
цитирай
3. bven - Много обстоен материал, Божо!
14.08.2019 16:15
Прочетох с интерес материалите и разследването на автора.Хвърля светлина върху царските години и живота във висшето общество тогава.
Поздрави!
цитирай
4. zaw12929 - Ужасно Да убиеш поет + "Смъ...
15.08.2019 15:48
Ужасно Да убиеш поет + "Смъртта на А. С. Пушкин е 46 часа след раняването. В коридора се извършва аутопсията. Куршумът в тялото никога не е намерен. Не са направени записи за аутопсията. Така че причината за смъртта на Пушкин остава загадка. Само 24 години след смъртта на Пушкин, бележки за резултатите от аутопсията били записани по памет и публикувани от Владимир Иванович Дал, който е участвал в процеса.
цитирай
5. bojo12345 - Благодаря за отзивите, колеги.
15.08.2019 19:37
Имам проблем с нета и не мога да коментирам.
Хубава вечер!
цитирай
6. germantiger - +
20.08.2019 09:49
БЕШЕ МИ НАИСТИНА ИНТЕРЕСНО ДА ПРОЧЕТА ПОСТИНГА

като изключим тази типична руска наглост и ербаплък - другото е ок и интерес

Провеждането е почти на тъмно. Условията са безмилостни: стрелят от 20 стъпки, бариерата е десет стъпки. В Европа - 30 стъпки. В Русия дори шест.

ИМАМ НЯКОЛКО КНИГИ ЗА ДУЕЛИ НА НЕБЪЛГАРСКИ ЕЗИЦИ И СЪМ ГИ ЧЕЛ, за това твърдя, че горното е руска лъжа, но това не е смисъла на постинга и постинга е великолепен

дали е истинен, разбира се, нямам ниво и познания да оценя

разбира се, на първо място жалко за гения Пушкин

и единд етайл - най-великите си и гениални стихове (които аз намирам за най-велики въобще в световната лирика) са писани не за А. П. Керн, а за германската царевна и това пушкинистите чудесно знаят и днес признават вкл.вкниги, случая с керн е тетрадка, карета и случайност с елемент на нахалство от дамата, а великия Пушкин наистина е обичал германската царевна

ПС
В СВЕТА НА ДУЕЛИТЕ ИМА НЕВЕРОЯТНИ СЛУЧКИ МЕЖДУ

- КРАЛЕ И АРИСТОКРАТИ

- МЕЖДУ ПРИЯТЕЛИ

- И ЗАБЕЛЕЖИ МЕЖДУ БРАТЯ

- ЧЕ И ДВУБОИ МЕЖДУ ЖЕНИ, макар "префасонирани"
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3629760
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031