... понякога под твоя бял прозорец – нали си нямам другаде къде,
се спирам – и, потънал в светла горест, те гледам през прозрачното перде,
приличам на крадец, ограбил банка, издирван вредом – и околовръст,
стърча – и пия бавната ти сянка – върху перваза с белия сакъз,
готов съм да блокирам и квартала, да те превзема тази нощ на щурм! –
красива си – Неземница! – слетяла от Юпитер, Меркурий и Сатурн,
навярно твоят мъж след миг ще легне на спалнята със съботния лен,
след неговите стонове победни дали ще си помислиш и за мен? –
така съм свикнал с тихата си орис – над мен да гасне твоят полилей,
ни лека нощ – под твоя бял прозорец, и ни – по изгрев – твоето здравей,
съдбата е безмилостно жестока, какво тук значи някакъв поет? –
бях тази нощ случаен мъж пред блока, неясен – и забравен силует.
4 август 2018 г.
гр. Варна, 21, 25 ч.
Хубава неделя, Иличе!
Чу
те това е..майсторлък, валери..
щастие ти желая от сърце..
те това е..майсторлък, валери..
щастие ти желая от сърце..
Кефът е винаги общ.
Благодаря, Джу.
Чу
след неговите стонове победни дали ще си помислиш и за мен? –
така съм свикнал с тихата си орис – над мен да гасне твоят полилей,
ни лека нощ – под твоя бял прозорец, и ни – по изгрев – твоето здравей,
Разстърсваща поезия!
Бърза е еднодневката за нас,
но за ден живее повече от нас.
:)))