Гърдите ти са с неправилна форма.

А любовта – нелогична.

Затова, ще опитаме ...

 

Обратните запетайки.

Те са съвсем малки

И никой не знае какво идва след тях.

 

Може би Дивият Запад,

Бариерният риф, или пустинята,

Отпочинала от вода.

 

Аз все пак ще те чакам

На безлюдно летище

В стоманена писта от тънки листа.

 

С кактуси във ръка. А след това

Ще заспим,

В лудостта.

 

Поетичното вдъхновение води началото си от божествената лудост - беше казал Платон. Пишеш така, както би писал изтерзаният гений!...Да, красиво е, но има много болка и тъга....И напразно очакване...