Образованието също попадна под ударите на реформата на т.н. преход към пазарната ни икономика. Болестите неминуемо от обществото ни се прехвърлиха във всички сфери на обществения ни живот. Образованието на децата е нещо изключително важно и отговорно, защото това е нашето бъдеще. Ние не можем да отричаме бъдещето си.
Това безразличие и безотговорност неминуемо след години ще се върне като бумеранг. 
После ще се вайкаме, защо децата ни напускат страната, за да търсят изява и признание навън. Наред с шеметното навлизане на модерните технологии, огромния фактически материал и необходимия образователен минимум децата трябва да се справят и с големите предизвикателства на сцената наречена Живот. Като че ли, най-предпочитаният учител от нашите деца се оказва Интернет. Наистина трудно е 
за един преподавател да е достатъчно ерудиран и информиран във всички области така, че да може да спечели състезанието с глобалната мрежа и уважението на децата, които прекарват по- голямата част от деня си в нея. Да си учител е призвание. Да си учител в днешно време е геройство. Да бъдеш 
на ниво, умеещ, можещ, емоционален, състрадателен, раздаващ се безкористно…Всеки ден. Децата носят букети на учителите си за празниците. Малки жестове на внимание. Защо управляващите не поднесоха букет от няколко добри думи за учителя? 
Да признаят моралната стойност на труда му. Той, учителят никога не е бил финансово богат, но е морално удовлетворен от обичта, която вижда в очите
на своите ученици. Ето такава обич трябва да възпитаваме. Като гражданска позиция, като родители, защото децата възпроизвеждат това, което са видели 
не само в семейството, но и в училище. Днешното състояние… Учителите са обезверени, обществото настроено срещу тях, децата са объркани. За каква мотивация може да се говори? Някой за толкова години да е построил училище или детска градина? Къде е дарителството, с което са се издържали училищата?
Във епохата на Възраждането националната ни просветна мрежа основно се е издържала не от държавни средства, а с парите на родолюбиви българи. Богатите са строяли не банки и вили край морето, а просторни училища по села и градове. По-бедните са давали земите си да се обработват за училището. Всеки е 
помагал с каквото може. За да станем за десетилетия една от най-просветната нация на Балканите, а изграденото досега с лека ръка да се унищожи. С цел икономии, с цел по- качествено обучение и още много аргументи управляващите  необмислено ще закрият училища и детски градини през новата учебна година. Защото село без училище е обречено на гибел. Младите хора неминуемо ще се ориентират към големият град. Колко ли села ще обезлюдят, в колко ще има пустеещи ниви, изсечени поголовно гори и земя, която няма кой да обработва? Някой може ли да отговори на тези въпроси? 
Управляващите мълчат. А мълчанието не винаги е злато...   

По темата , която засягаш може много да се говори.Децата са капитала на една нация.От това как инвестираме в тях зависи и бъдещето на тази нация.Определено смятам , че сегашното а и следващите поколения са вече осакатени.Имам предвид на първо място в духовно отношение.Образованието също е под всякаква критика.Да не говоря за обезценяването на учителската професия и нейното принизяване .като авторитет.Тъжно ми е това , което наблюдавам в училищата.Мъча се да възпитавам децата си на добродетели но ми е все по трудно!

благодаря,че сте ме прочели. Това е много актуална тема, която засяга всички нас, като родители. А аз съм и от другата страна - учител. На мен също ми е трудничко понякога да балансирам между това -"Трябва", "Може"," Разрешавам", "Позволявам" ...
Ще се радвам ако дискутираме тук.

и аз мисля от години. Разбрах, че ни трябва идея, която да прегърнем като народ и тогава ще преживеем новото Възраждане. Идея, която да ни окрили! Чудото е гарантирано. Не съм я открил, все още я търся, но насоките са скрити в историята ни.

Вземам пак отношение по темата защото ме вълнува много.Аз не съм учителка въпреки че имам педагогика като преквалификация.Ако трябва да споделя мисля че призванието ми е било да съм учителка но по ред обстоятелства работя друга професия.Според мен философията на нашето образование е неправилна.Какво имам предвид.Преди всичко целта на образованието е да даде знания и умения , които да помогнат на хората да живеят и работят като създават полезни за обществото неща.Преди всичко обаче образованието трябва да потготвя децата за живота като ги учи на основните цености и култура на общуване, и това трябва да става още в началния курс.Кажете ми в кои часове сега се преподават тези неща?
Днешните деца нямат елементарните задръжки и имат доста недостоен език на общуване.Употребяват нецензурни думи и се държат с учителите безобрезно.Не мога да оправдая това и за това има вина както семейството така и правилата които всяко училище създава.Хаоса , който цари в средните училища е вече недопустим.Там според мен нещата определено са изрязли извън нормалните граници.Не е нормално , учениците да ходят само когато ще се оформят оценки за срока.Да не говорим че не знаят какво е това тетрадка.
Май доста се увлякох но наистина темата е голяма.Поздрав!

Мисля, че ценностите трябва да дойдат от семейството- нали първите 7 години са най- важни за възпитанието на децата? Училището само надгражда тези ценности и показва пътя към науките/ наистина само пътя, тъй като информацията е огромна!/ Децата ни са също толкова объркани, както и ние, както цялото ни общество. Така ми се иска и аз със магическа пръчка да открия разковничето, НЕЩОТО, което да ни обедини, ИДЕЯТА за възраждането.
Заедно можем повече!

Мислила съм за всичко,което казваш много пъти.Познавам ситуацията с училищата и в големия град и в малкото село/моята майка е учителка в такова/,проблемите с децата,учителите,родителите-толкова са много и толкова сериозни,че ако човек си пада песимист направо може да се отчае.Но аз все още имам надежда./Затова няма да се разпростирам да коментирам,че писанието ми няма да има край-само ще те поздравя за темата и ще пожелая надежда на всички,на които им пука!/

Учителите са тези които се нагърбват със задачата да дадът знания на децата и да ги възпитат до колкото това е възможно.Моралните ценности на едно дете се градят именно в ранните му ученически години..и ако не са учителите тогава кой ще ги обучи..нима има родители които могат да си позволят по цял ден да си стоят вкъщи и да се занимават с децата си..немисля..Учителите заслужават много,но най-малкото те заслужават уважение..а какво получиха..правото да бъдат унизени като сами застанат зад себе си и сами зашитават правата си,както и своята работа..Това ли наистина заслужават те , унижение?...Не разбирам кой знае колко от тези неща ,но мисля че някои биха се съгласи ли с мен като казвам,че обрзователната ни система определено не следва своя възход,а напротив с всяка изминала година падението и става все по-голямо,а ние страдаме все повече от това...само се чудя къде ще и се види края на цялата тази работа