" " Посадих рози в твоите ботуши,
от твоята шапка расте шибой.
Докато те чакам в единствената си
и вечна нощ, по мен веят дните
като парченца накъсано писмо .
Съединявам ги и сричам буква по буква
твоите любовни слова.
Но малко мога да прочета,
защото понякога се явява неизвестен ръкопис
и в твоето писмо попада парченце от друго писмо,
в моята нощ се смесват чужд ден и чужда буква.
Чакам кога ще дойдеш и кога писмата и дните
вече няма да са нужни.
И се питам: дали и това ще ми пише онзи другият,
или и по- нататък ще бъде нощ ?"
.....................................................................................
Когато дяволът отнел на принцеса Атех спомена за хазарския език и я накарал да го забрави, тя престанала да пише, но Ал- Сафер продължавал да праща послания, опитвайки се да й припомни своето име и думите на нейните стихотворения.
Неколкостотин години след този случай на брега на Каспийско море били хванати две костенурки, по които били изписани послания. Посланията на една жена и на един мъж, които са се обичали. Костенурките продължавали да вървят заедно и на тях можело да се прочетат посланията на влюбените. Мъжкото послание гласяло :
" Ти си като онази девойка, която никога не била ставала рано и като се омъжила в съседното село и трябвало за пръв път да стане рано, съгледала слана на полето и казала на свекърва си : " Такова нещо в нашето село няма!" и ти като нея мислиш, че по света няма любов, защото никога на си се събуждала достатъчно рано, за да я срещнеш, въпреки че тя е всяко утро тук навреме.. "

Женското послание било по- късо, само от няколко думи :
" Моята родина е тишина, моята храна е мълчанието. Седя в своето име като гребец в лодка. Не мога да заспя, толкова те мразя. " "

" Хазарски речник" - Милорад Павич