Колеги, докато си пия останалото повече от половин чаша от снощи вино от арония (от производител от гр. Клисура), ама на съвсем малки глътки, и от време на време си вдъхвам аромата му, си мисля с доволство, как днес успях да вляза в задръстеното лично пространство на още двама шофьори, паркирали се на пешеходната пътека до метростанция "Жолио - Кюри" в осем сутринта))). Хихи, чака троля чинно да премине, колеги, за зелено, пътеката е старателно маркирана, има бяла линия, която ограничава шофьорите, да не паркират върху нея, докато чакат (или поне така на мен ми се струва, на такова ми прилича)  и още един господин чака, в седан, под наклон върху пешеходната пътека, нещо си в нарушение, когато до него се лепна, поради изпускане на светофар, още един обемист джип, ама тамън до него, та съвсем запълни пътеката. Светна зеленото и аз си позволих отново, колеги, да мина на два милиметра от задниците на автомобилите, чувството е неописуемо, да навлезеш в личното пространство на шофьора, да те види много добре на задно огледало, и в главата му все пак да присветне: "Леле, мога и да я бутна". Какъв късмет за него, дето не съм от онези пенсионери, колеги, за които се писа и се споделя преди месеци във фб в Карлово, които пресичали, за да бъдат леко бутнати, па после да искат пари, поне така се предупреждаваха взаимно шофьорите във фейсбука, не видях там да пишат пешеходци, та не зная със сигурност, как стояха нещата. Хихи, разбира се, при тези мои акции, винаги има риск, да слезе някой д те набие, защото тези хора, и без това са достатъчно изнервени, за да нарушат правилата за движението, обаче, колеги, троля винаги изправя рамене, минава кат генерал на парад и решава, че и тя ще се бий. 
Има, разбира се, и други граждани, аз лично съм ги виждала на тази пътека, до метростанция "Жолио - Кюри", които като минават до шофьори, паркирали на средата на  пътеката при зелен сфетофар за пешеходците, им викат ясно и чуваемо  "Браво, браво, отлично си паркирал!" или нещо подобно, но троля не е такава. Въпреки, че много се радвам на подобни изяви, това е намиране на съмишленици. Разправят, че имало и хора, които хвърляли камъни по разни профучаващи коли, включително и по малки улички, те обаче  са крайни, аз лично съм чувала за хвърлен камък само в случаите, в които е имало опръскване с мръсна вода от локва по време на дъжд. Аз лично, се напервам и със съвършено изненадано изражение питам високо, след като са ме напсували на пешеходната пътека, задето не съм предвидила скоростта си с тази на фучащия автобобил,  "Моля??")))))Хихи, нямате си идея колко много хора шашка това, има индивиди, които дори могат да убият скоростта за известно време, и  да  се чудят откъде им е дошло, това "моля"))). Хъх, почти като в нормална, законова обстановка става изведнъж реалността, затова. 
Та така, колеги, още двама днес, на пешеходната пътека до метростанция "Жолио - Кюри", към осем сутринта). 
Айде, поздравът).