Учителка купила много балони и накарала децата да ги надуят и всяко дете да напише своето име на балонa. Когато били готови, децата пуснали всички балони в залата. Учителката ги разбъркала от единия край до другия и им дала 5 мин., всяко дете да намери балона със своето име. Развълнувани, децата бързо започнали да ровят балоните, тичали от единия край в другия, трескаво търсели, но времето напредвало и никое не успяло да намери балона си.
Тогава учителката им дала друга задача: "Сега вземете най-близкия до вас балон и го подайте на детето, на което принадлежи.."
За Две минути, всички деца получили балона със своето име.
Учителката обобщила:
"Балоните са като Щастието. Никой не може да го открие като търси само своето собствено. Но пък когато покажем загриженост и подкрепа един към друг, всеки ще открие своето щастие по възможно най-бързия начин."