Една истинска история

Момче на десет години, треперещо от студа, стоеше бос до витрина на магазин за обувки, не сваляйки поглед, гледаше топлите обувки. Една дама се приближи до него и го попита: "Мой малък приятелю, какво гледаш с такъв интерес зад тези стъкла, за какво мислиш?" „Моля Бог да ми даде един чифт обувки“, отговори момчето. Дамата хвана детето за ръка и влезе в магазина с него. Тя помоли продавача да донесе шест чифта детски чорапи и го попита дали може да донесе леген с топла вода и кърпа.Продавачът  донесе всичко, за което го помоли дамата. Тя заведе момчето до гърба на магазина, свали ръкавиците, изми краката на детето и ги изсуши с кърпа. Продавачът донесе обувки. Дамата сложи един чифт на краката на детето, след като ги пробва му купи обувки, помоли да увие останалите чорапи и ги даде на момчето. Тогава тя го погали по главата и каза: "Сега, без съмнение, се чувствате много по-добре." Тя се обърна за да си тръгне. В този момент момчето се протегна към ръката и, гледайки я със сълзи в очите, попита: „Ти ли си съпругата на Бог?" . . . Вярата без дела е мъртва!