Коледна притча   
Седмица преди Коледа имах неочакван гост. Тъкмо бях приключила с домакинската работа и се канех да си лягам, когато чух шум в предната част на къщата. Отворих вратата на хола и видях Дядо Коледа до елхата. Той ми направи знак да не викам, като сложи пръст на устните си.  
“Какво правиш?” – започнах да го разпитвам.  
Но думите ми секнаха, като видях, че в ъгълчетата на очите му има сълзи. Неговата обичайна веселост липсваше. Отговори ми с едно изречение:
“Учете децата!” 
Изпаднах в недоумение. Той предугади въпроса ми и с едно бързо движение извади зад елхата една торба с играчки.  
Стоях объркана, а Дядо Коледа повтори:
“Учете децата! Учете ги на същността на Коледата, тя е забравена!”  
Той бръкна в торбата с играчки и извади елхичка:
“Учете ги, че чистият зелен цвят на празничната елха – елхата, която остава зелена целогодишно – изобразява вечната надежда на човечеството. А острият й връх, насочен към небето, символизира посоката на човешката мисъл – нагоре.”    
Дядо Коледа бръкна отново в торбата, извади една блестяща звезда и я окачи на елхата:
“Учете децата, че звездата беше небесния знак на обещаното отдавна. Бог беше обещал Спасител на света и звездата беше знак, че обещанието е изпълнено.”  
След това бръкна и извади една свещ:
“Учете децата! Символиката на свещта е, че Христос е светлината на света и когато виждаме запалената свещ си спомняме за Този, който измества тъмнината.”    
Той бръкна за пореден път и извади един венец:
“Учете децата, че венецът символизира вечната природа на любовта. Истинската любов е нескончаема. Любовта е един непрекъсващ кръг на привързаност.”   Следващото, което извади, беше една малка фигурка на Дядо Коледа:
“Учете ги, че Дядо Коледа символизира щедростта и добротата, които чувстваме през декември.”    
Той бръкна отново и извади един лист от бодлива зеленика:
“Учете децата, че това растение символизира безсмъртието, символизира короната от тръни на нашия Спасител, а червените плодове – кръвта, пролята от Него.”  
После закачи на елхата един подарък:
“Учете децата, че Бог така възлюби света, че му даде Своя единствен Син. Ние Му благодарим за Неговия несравним дар. Мъдреците се поклониха пред святото дете и Го дариха със злато, тамян и смирна. Трябва да поднасяме подаръци в същия дух като мъдреците.”    
Бръкна отново в торбата и извади едно захарно бастунче:
“Учете децата, че захарното бастунче символизира гегата на овчаря. Тя му помага да връща заблудилите се овце в стадото. Захарното бастунче означава, че сме закрила за братята си.”  
След това извади от торбата един ангел:
“Учете децата, че ангелите бяха предвестници на добрата новина за раждането на Спасителя. Те пееха:”Слава на Бог на небето! Мир и любов между хората на земята!”" Чух топъл звук и той измъкна от торбата една камбанка:
“Учете децата, че загубените овце биват намирани със звука на камбаната. Тя трябва да завърне хората в лоното.”  
 Дядо Коледа погледна доволен към дървото. Блясъкът се върна в очите му: “Помнете, трябва да учите децата на истинския смисъл на Коледа, а не да ме поставяте в центъра, защото аз съм само скромен Негов служител, покланям Му се и Го тача – нашия Господ, нашия Бог!”