Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си.
И тaка, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същото количество сол в езерото.
Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до младежа, който толкова много му напомнял на самия него на младини, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща.
Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката.
Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие…
Не бъди чаша! Бъди езеро!