Дете на кон

Подухнал ми е тих бял вятър,

та е духал тъкмо три дни,

тъкмо три дни и три нощи,

та издухал медно гумно

на гумното златен стожер,

на стожеро врана коня

на коня синьо седло,

юздата му ясна звезда,

до две змии две зенгии

и седлото нанизано,

нашарено, изписано

и на него машко дете,

у ръка му златна чаша,

у чашата студна вода,

у водата росна китка.

Водата е от чешмата,

китката е низ градина,

на детето на капата

зелен венец се от здравец,

да е дете заман здраво,

заман здраво като здравец.

 

( народна песен от с. Локорско, Софийско,

Сборник за народни умотворения т. 2 )

 

Здравей, Фея. Праникът има леко старобългарско начало. Бил е фиксиран на 3 март. На празника се е извършвал преглед на конницата. Сега зависи от това кога е Великден и се мени.
Поздрави!