Един ден учителят попитал учениците си:

 - Защо хората повишават глас, когато се карат?

 - Вероятно губят търпение – предположили те.

 - Но защо ще повишават глас, след като другият човек е до тях? - попитал учителят.

Учениците озадачени, свили рамене. Те никога не били се замисляли върху това. Тогава учителят казал:

 - Когато хората се карат и негодуванието между тях се увеличава, сърцата им се отдалечават. А заедно с тях се отчуждават и душите им. За да се чуят един друг, те трябва да повишаваш тон. И колкото по-силна е тяхната обида и гняв, толкова по-силно крещят. А какво се случва, когато хората се обичат? Те не повишават глас, а говорят тихо. Техните сърца са много близко.

- А какво се случва, когато хората са влюбени? - попитал учителят. - Те дори не говорят, а само шепнат. И понякога дори не са нужни думи - очите им казват всичко. Не забравяйте, че кавгите ни отделят един от друг, а думите, изречени с висок тон, увеличават разстоянието многократно. Не злоупотребявайте, защото ще дойде ден, когато разстоянието между вас ще се увеличи толкова много, че няма да можете да намерите път обратно.