Наистина. Не спрях да те обичам.
Не се затворих с девет катинара.
И моята любов не заприлича
на някакво сребро, ужасно старо...

Защото си признах, че не умея, 
когато ме боли да бъда силна,
когато ми се плаче, да се смея,
душата си да скрия – звездокрилна,
така и не успях. Не спрях. Наистина.

Така и не престанах да сънувам,
че в твоите ръце не съм измислена,
че в нощите ти още съществувам,
защото съм си същото момиче,
което се е влюбило внезапно...

Наистина. Не спрях да те обичам.
И всяка есен връщам се обратно,
където съм сълза, душа и цвете,
където всяка обич е за двама,
а чувствата ми стигат до небето
и там чертаят слънце. Друго няма.

irini