"Животът ни среща с различни хора. Някои дори не забелязваме, разминавайки се с тях по пътя. С други се срещаме за кратко. Някои от тях може би променят живота ни с някоя своя дума или жест. Казват нещо, което сме имали нужда да чуем в точно определен момент. Случайно изречени думи на човек, който може дори да не ни познава толкова добре. Но думи, които докосват душата ни, карат ни да се замислим, макар и не винаги да осъзнаваме това веднага. Понякога със своите думи ние също променяме живота на хората около нас по начин, за който дори не подозираме, без дори да разберем, че промяната е дошла от нас.

Казват, че приятелите идват в живота ни, когато имаме нужда от тях и след това си отиват.

Понякога става така. Пътищата просто се разделят в различни посоки, независимо дали са вървели заедно за кратко или за по-дълго време. Причините са различни. Дребна (или не чак толкова) случка, заради която сме се скарали. Голямото разстояние между нас. Ежедневието и вечната липса на време. Непрекъснати оправдания защо не можем да се видим точно днес или неизпълнени обещания за предстояща среща. Липса на желание от едната страна (или и двете) приятелството да продължи. Или просто всеки е дал на другия каквото може и е време и двамата да продължим нататък.

Понякога се сещаме за тези позабравени приятели. Спомняме си някоя хубава случка с тях и ни става малко тъжно. Питаме се как стана така, че се разделихме и какво ли правят сега. Понякога те пресичат живота ни отново, но… само за миг. Случайна среща на някоя спирка или в някое кафене. Неловък разговор, банални въпроси и обещание скоро да се чуем, което и двамата знаем, че няма да изпълним.

Има и хора, които остават в живота ни за по-дълго. И дори си мислим, че може да е за цял живот. Хора, с които можем да споделим всичко, без да се страхуваме, че ще ни упрекнат за нещо. Хора, които ни се струва, че ни познават по-добре от самите нас. Хора, които изричат на глас неща, които се страхуваме да кажем, но имаме нужда да чуем. Хора, които знаят страховете и мечтите ни. Хора, които ни приемат такива каквито сме и са винаги до нас, дори и когато се правим на силни и се преструваме, че нямаме нужда от тях. Хора, с които можем да говорим всеки ден, без да ни омръзне. Хора, които можем да не виждаме с месеци, а когато се срещнем отново, да установим, че нищо в отношенията ни не се е променило.
Хора, които можем да наречем приятели..!"

Рослава Стоянова - "Животът е приказка"