Разказаха ми една тъжна история за две слепи деца. Казват, че има такъв филм, но аз не съм го гледала, затова ще ви пресъздам историята на двете деца, които мечтаели да видят цветовете на света.

Момиченцето било от богато семейство, момчето от бедно семейство. Свързвала ги общата им съдба. Станали приятели и споделяли всичко помежду си. Мечтаели да прогледнат и често се питали „Вятърът дали има цвят?”.
...
Богатият баща платил операциите на двете деца, но само момчето прогледнало. То разказало на момичето за цветовете на света и че вятърът също има цвят.
А мечтите,... оцветило с цветовете на небесната дъга...



Богати или бедни, децата имат право на цветни книжки и учебници; на цветни сънища и мечти. Тези неща могат да им ги осигурят само отговорните им родители.
Но,... как може да се променят навиците, традициите и мисленето на безотговорните родители? Тези родители, които не желаят да образоват децата си и от малки ги карат да лъжат, крадат и да мързелуват. Това е въпрос към управниците ни, които с години премълчаваха истината. 

– Ако душата има цвят, какъв мислиш е твоят?

– Предполагам – цветна, но с преобладаващо синьо – цветът на лятото. Дори да е есен, синьото си е там – малко мъгливо, малко мокро, малко тъжно; през зимата залепва като снежинка на прозореца на душата ми, а пролетно се стича по стените ѝ, обливайки и най-малкото ъгълче безверие, а лятото е навсякъде – шири се по хоризонтите ми, преоблича мечтите ми, целува нозете ми, плува в зениците ми, отпечатва се по пръстите ми, като балсам е за устните ми и най-важното е, че носи мир в сърцето ми.

автор: Sanvali
#Sanvali_Дворче_за_Душата