Една история за изречените думи, които се разпиляват като пухкави пера от вятъра, но остават завинаги и нараняват душата.
*  *  *
Имало едно време две много близки приятелки. Един ден обаче едната обидила другата със своето грубо и неучтиво държание. Тя веднага съжалила за своята постъпка, но било твърде късно. Обидената приятелка не могла да преглътне такова отношение и не желаела да прости. Каквото и да се опитвала да направи младата жена, усилията й се оказвали напразни. А толкова искала всичко да е както преди! Толкова искала да може да върне времето назад и да промени стореното! В стремежа си да потърси решение на проблема тя намерила един мъдрец, който живеел в близкото село. Решила да го моли за съвет и помощ. Старецът я изслушал търпеливо и внимателно, за да разбере колко сериозна е жената и колко силно желае да й бъде простено.
След като я изслушал, й обяснил, че понякога, за да поправим грешките си, трябва да положим огромни усилия, и я попитал тя на какво е способна, за да спечели отново доверието на приятелката си. Отговорът бил: „На всичко!"
Старецът усетил голямото отчаяние и безсилието й и осъзнал, че много иска да й помогне не само да разреши проблема, но и да разбере последствията от това, което е направила, и да промени характера си.
- Две неща са необходими, за да постигнем желаната промяна – казал той. – Първото е изключително трудно. Вземи две големи възглавници птичи пух и пробий малка дупка във всяка от тях. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато приключиш се върни отново при мен, за да ти кажа каква е втората ти задача.

Mладата жена се забързала, за да изпълни заръката на мъдреца. Взела две възглавници с пух и пробила две малки дупки. Цяла нощ бродела из улиците на града и поставяла пред всеки праг по едно перце. Било много студено, пръстите и замръзнали и не усещала ръцете си, но това не я отказало да продължи със задачата си. Острият вятър пълнел очите със сълзи.

 

Въпреки това тя тичала из тъмните улици, щастлива, че има нещо, което да направи, за да поправи грешката си и да върне доверието на приятелката си. Когато небето започнало да просветлява и Слънцето да наднича зад близкия хълм, тя тъкмо оставяла последното перо.



На изгрев слънце жената се върнала при стареца. Била изтощена, но щастлива, че усилията й ще бъдат възнаградени. С усмивка на уста промълвила:
- Възглавниците са празни. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо.
- Сега – казал й мъдрецът – се върни и отново напълни възглавниците с перата. Тогава всичко ще е както преди.
Жената била потресена. В очите и пробягна пламък на отчаяние и болка.
- Но ... Но това е невъзможно! Вятърът отнасяше всяко перце, още в мига, в който аз го оставях на прага на къщата! Ти не ми каза, че ще трябва да събирам перцата обратно! Ако това е втората задача, то тя е абсолютно неизпълнима и нищо няма да бъде както преди! 
- Права си – казал старецът – никога не забравяй, че всяка дума, която изричаш е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж казана, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко е вкоренено в сърцето ти, не може да върне думите ти обратно и да поправи стореното.

Винаги подбирайте внимателно думите си.
Помислете, преди да говорите, защото думите имат силата да издигат човек, но имат и способността да го смажат. Ако наистина обичате някого, не го ранявайте с груби и обидни думи!

Историята написа: Даринка Янева