Притча за бедуина

Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи.
Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на четвъртия ден вятърът утихнал и слънцето отново напекло безмилостно, в меха с вода били останали само около две кратунки вода. Най-близкият оазис бил на два дни път и водата можела да стигне само за двамина. Бедуинът дълго мислил на кого да я даде. Само той знаел пътя и ако не пийнел вода, нямало да има кой да ги отведе до спасителния извор и всички щели да загинат.
Оставал тежкият избор, кого от двамата си спътници да лиши от вода и с това да го убие...
Баща си или сина си? Да стане отцеубиец или детеубиец?
Дълго се молил той на своя Бог, да му прати отговор, кого да остави в пустинята, но молбата му оставала нечута. Бедуинът не могъл да избере, кого от близките си да убие. Разделил скъпоценната течност на три равни части и я изпили. Знаел, че така обрича на смърт и тримата, но сърце му не дало, да вземе друго решение... Тръгнали отново на път.
На другия ден, когато били на ръба на силите си и вече виждали смъртта в очите, бедуинът пуснал камилите да си вървят и поне те да се спасят. А той самият прегърнал баща си и невръстния си син за последно и загубил съзнание... 
Присънил му се Бог, който засенчил слънцето и рекъл:
„Човече, изпратих ти тежко изпитание. Но ти взе най-правилното решение! Заслужаваш да живееш и да разказваш тази случка на своите деца и внуци!..." - и подал в устата на бедуина кратунка с вода. Човекът отпил жадно и отворил очи. Над него се били надвесили неколцина мъже, а встрани стояли камилите на керван.
И тримата - бедуинът, баща му и синът му били спасени...