След дълго разискване в претъпканото легло през нощта, двете деца се споразумяли! Щели да хвърлят ези-тура. Изгубилият ще отиде да работи в близката мина и с печалбата ще подпомага обучението на другия брат в Академията. След това, този брат, който е спечелил и е завършил обучението си след 4 години, ще подпомогне другия, за да може и той да завърши, като средствата ще осигурява от своите картини или ако се наложи също от работа в мината.

Хвърлили монетата една неделна сутрин, след като ходили на църква. Албрехт Дюрер младши спечелил облога и поел пътя към Нюрнберг. Албърт, се спуснал в опасната мина и през следващите 4 години финансирал обучението на брат си. Творбите на Албрехт били много по-добри, дори от тези на неговите професори, той имал просто вроден талант, който развил добре. В момента, в който завършил, той започнал да припечелва добре от продажбата на произведенията си.

Когато младият художник се завърнал в родното селце, семейството му направили празнична вечеря на поляната пред къщата, в негова чест, за да отпразниват триумфалното му завръщане! След дългото и запомнящо се хранене, гарнирано с музика и смях Албрехт се надигна от почетната си позиция начело на масата и вдигнал тост за своя любим брат, за годините на неговата саможертва, които са му позволили да изпълни амбицията си. Неговите финални думи били:

“И сега Албърт, мой благословени братко, е твой ред! Можеш да отидеш в Нюрнберг, за да преследваш мечтата си, а аз ще се грижа за теб!”

Всички погледни се обърнали с нетърпеливо към далечния край на масата, където Албърт седял, сълзи обливали бледото му лице, главата му се клатела настрани, докато подсмърчайки повтарял единствено “Не, не, не, не…”

Най накрая Албърт се изправил и избърсал сълзите от лицето си. Погледнал по протежение на цялата маса, срещнал погледа на всеки от обичаните членове на голямата си фамилия и след това, държейки двете си ръце притиснати една в друга, близо до дясната си буза, меко отвърнал:

“Не братко мой, аз не мога да отида в Нюрнберг. За мен е вече прекалено късно! Виж… виж в какво четири години в мината превърнаха моите ръце. Костите във всеки пръст са премазвани най-малко по веднъж, а по-късно започнах да страдам от жесток артрит на дясната ръка, че дори не мога да държа чаша, за да отвърна на тоста ти, а какво остава за рисуването върху хартия или платно! Не братко, за мен наистина е твърде късно!

Повече от 450 години са минали от тогава. Сега хилядите произведения на Албрехт Дюрер се намират във всеки музей по света, но най-вероятно Вие, както и повечето от хората, сте запознати само с едно от неговите произведения. Възможно е дори повече от това – Вие да имате негова репродукция във Вашият дом или офис.