От архивите на съда...

*  *  *
Из съдебна експертиза: "Нараняването е станало с твърд предмет - вероятно локомотив..."

*  *  *

Из свидетелски показания: - Дамата беше с много къса черна пола. Лицето й не го забелязах.

*  *  *

Съдия-изпълнител описва копие на "Леда и лебедът". В протокола той записва: "... формат 80 на 100, рамка от светъл дървесен вид, гола блондинка на видима възраст около двадесет и пет, изнасилвана от възбудена гъска..."

*  *  *

Председателят на съда:
- Можете ли да докажете своята невинност?
- Да, но дайте ми време да помисля.
- Давам ви пет години.

*  *  *

- Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред нощ? - пита съдията.
- Когато миналия път ме съдихте, ми казахте: "Обвиняеми, как се осмелихте да влезете в чужда квартира посред бял ден?". Е, аз кога да работя?

*  *  *

Съдия обявява присъдата - 20 години затвор.
Обвиняемият:
- Но аз съм на 78 години.
- Няма да искаме от вас невъзможното - ще излежите, колкото можете.

*  *  *
Съдията към обвиняемия:
- Защо избягахте от затвора?
- Исках да се оженя...
- Странни са Ви представите за свобода...

*  *  *
Съдия към обвиняемия:
- Нали предишния път ви казах, че не искам повече да ви виждам тук?
- Казах им аз на полицаите, но не ми вярват нещо.

*  *  *
- Не помислихте ли за вашата стара майка, когато извършихте кражбата?
- Помислих, но нямаше нищо подходящо за нея.

*  *  *

- Не ви ли е срам на стари години да откраднете мобилен телефон?!
- Господин съдия, на млади години нямаше!

*  *  *

Из съдебните книжа: "И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание."

*  *  *

" Признавам се за виновен и искам да бъда наказан, за да ми доиде акълът. А ако не ме пратите в затвора, ще се оженя..."

*  *  *

" Съпругата ми започна да краде пари от джобовете ми, и то обществени пари..."

*  *  *

" От опит знам, че когато жена ми заговори против чуждите мъже, значи е започнала връзка с друг мъж..."

*  *  *

" Законната ми жена си има съпруг, с когото живее, както тя казва, щастливо, поради, което аз нямам нищо против..."

*  *  *

Съдята: - Къде бяхте между четири и пет?
Обвиняемият: - Ходех на детска градина...

*  *  *

Из обвинителен акт:
"...и тогава той ме нарече с поредица от отглаголни прилагателни със сексуален оттенък..."

*  *  *

В съда: - Осъждам ви на доживотен затвор.
- Протестирам!
- Увеличавам присъдата с още една година.

*  *  *

"...и тогава обвиняемият започна да ми къса дрехите... Скъса ми чорапогащите и бикините, но полата не я скъса, защото си я бях свалила предварително."

Една вечна приказка пречупена през призмата на Темида 

Червената шапчица живеела в Урегулиран поземлен имот (УПИ), предназначен за жилищни нужди, находящ се в малко село, разположен в непосредствена близост до имоти, част от държавния горски фонд. От другата част на горските територии се намирал недвижимият имот на нейната роднина от втора степен по права линия.  

В изпълнение на периодичното си задължение за издръжка и гледане, срещу което нейната баба й прехвърлила собствеността върху къщата, Червената шапчица се отправила към горските територии, с цел да престира* на баба си хранителни продукти, като спази уговореното местоизпълнение – в къщата на бабата. 

Поради неизпълнение на задълженията на общината да поддържа и маркира общинските пътища, Червената шапчица била въведена в заблуждение и тръгнала по един пуст, третокласен път. Там срещнала Вълка – субект, притежаващ свидетелство за съдимост дълго четири страници. 

Той се опитал да я убеди да сключат договор за дарение, по силата на който Червената шапчица да му предостави безвъзмездно съдържанието на носената от нея кошница. Тъй като опитът му се оказал негоден, в съзнанието му се формирала умисъл към други престъпления.

Когато Червената шапчица пристигнала на местопрестъплението, субектът, след като осъществил състава на престъплението "измама", извършил второ убийство. В този момент се появил органът на власт и при превишаване на служебните си задължения изкормил престъпника. 

С това свое действие той нарушил правото му на справедлив процес, както и още редица текстове от Конвенцията за защита правата на човека, и в крайна сметка държавата била осъдена от Съда в Страсбург.

престира* - занесе