Животът в диалог с човека

  - Аз живях ли те? - попита Човекът.
  - Ти, разбра ли ме? - попита Животът.
  - Как да знам това? - учуди се Човекът.
  - Просто е! Обича ли шумно? Страда ли тихо? Смя ли се гръмко? Плака ли тайно? Помага ли,  без да те молят? Помагаха ли ти, без да ги молиш? Обича ли, без да те молят? Обичаха ли те, без да ги молиш? Страда ли, без да го заслужаваш? Нараняваше ли, без да го заслужават? Усмихваше ли се на завистта, или тя ти се надсмиваше? Ухапа ли омразата или тя ухапа теб...? - попита Животът.
  - Да! От всичко опитах!- отговори Човекът.
  - Е, продължавай да ме живееш. Има какво още да научиш за мен! - отговори Животът и започна да пише новите си въпроси.

Животът... просто е Любов,
дори когато ти се струва,
че идва краят на света
и времето назад пътува.
stela50
Мъдри слова, вечни истини...
Чудесен пост, Феичка ! Поздрави !

богатство от красота,емоции,мъдрост и вдъхновение!Благодаря за удоволствието което изпитах от всички прекрасни послания!
Поздравления!Хубава вечер!

Благодаря ти ,Феичка!