Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
12.07.2014 10:47 -
ПарИте, ах парИте - те парят и изгарят...
Понеже всички тези дни говорят за пари, работят за пари, трупат пари, "перат" пари, страхуват се за парите си, броят парите си до следващата пенсия или минимална работна заплата, реших и аз да ви позанимавам на тази тема. Преди години в едно лятно импровизирано неделно училище в урок №7 говорихме, че "Щастието не е в парите"...
В този все по-материален свят парите са необходимост и без тях ТИ си нищо - нямаш работа, приятели, забавления. Парите спечелени с ум и труд носят удовлетворение, но не стигат.. А за другите пари, спечелени с измами и нечестност аз не зная ...
Прочетете тази приказка и сами ще си отговорите на много от въпросите.
Алчният богаташ
(народна приказка)
Някога преди много, много години Господ ходел по земята. Една вечер замръкнал по пътя и нямало къде да се подслони. Изведнъж в далечината видял една голяма красива къща и срещу нея една малка схлупена къщурка. В голямата къща живеел много богат човек, а в малката — беден.
Господ си помислил: „По-добре да отида в къщата на богаташа. Поне няма да му бъда в тежест.“
И той почукал на вратата. Богаташът се подал от прозореца и попитал:
— Какво искаш, човече?
Господ отговорил:
— Моля те, пусни ме да пренощувам в твоя дом!
Богаташът изгледал пътника от главата до краката. Господ бил облечен със стари и изпокъсани дрехи. Затова богаташът поклатил глава и рекъл:
— Не мога да те пусна. Нямам свободна стая. Ако приемам всички дрипльовци, самият аз ще стигна до просешка тояга. — И затворил прозореца.
Тогава Господ се отправил към малката къщичка и почукал на вратата.
Бедният стопанин излязъл веднага и поканил пътника да влезе:
— Остани тази вечер при мен. Късно е вече. Ще ми бъдеш гостенин.
И Господ влязъл вътре. Жената на стопанина го посрещнала усмихната, подала му ръка и рекла:
— Добре дошъл, пътнико. Чувствай се като у дома си. Ние нямаме кой знае какво за вечеря, но каквото имаме, ще го дадем от сърце.
После тя опекла малко картофи, издоила козата и сварила мляко. Сложила трапезата и седнали заедно да вечерят. Макар че вечерята била много скромна, на Господ му се усладило, защото виждал, че стопаните са доволни.
Като се навечеряли и дошло време да спят, жената дръпнала мъжа си настрани и му казала:
— Тази вечер ние с теб ще си легнем в плевнята, за да може гостът ни да спи спокойно в нашето легло. Цял ден е ходил и сигурно е много уморен.
— Добре — съгласил се мъжът й.
И предложили на Господ да легне на тяхното легло и да си почине добре.
Отначало Господ не искал да заеме леглото им, но те го молели толкова сърдечно, че накрая се съгласил.
На сутринта двамата стопани станали преди изгрев слънце и приготвили закуска. Когато слънцето надникнало през прозореца, Господ станал, похапнал с гостоприемните стопани и си тръгнал. Като стигнал до пътната врата, се обърнал и рекъл:
— Вие бяхте много добри с мен. Искам да ви се отблагодаря. Пожелайте си три неща. Всичко, което пожелаете, ще го имате.
— Какво да пожелаем? — казал беднякът. — Да даде Господ да сме здрави и да имаме хляб за всеки ден. Ала третото не зная какво да бъде.
Господ попитал:
— Не ти ли се иска да имаш нова къща вместо тази схлупена и бедна къщурка?
— Разбира се, че искам — отговорил стопанинът. — Много бих се радвал, стига да може.
Тогава Господ превърнал малката къщичка в нова хубава къща, благословил добрите стопани и продължил пътя си.
Късно сутринта богаташът станал и погледнал през прозореца. Видял новата къща на мястото на старата, ококорил широко очи и повикал жена си:
— Ела да видиш! Какво ли се е случило? До снощи отсреща стоеше старата колиба, а сега се издига нова хубава къща.
Жена му отишла при бедняка и попитала:
— Как стана така, че за една нощ имате нова къща?
Той отговорил:
— Снощи приехме да пренощува у нас един старец. Когато тази сутрин си тръгна, той каза, че за благодарност иска да ни изпълни три желания. Ние пожелахме здраве и хляб за всеки ден, но той ни даде и тази хубава къща.
Върнала се богатската жена вкъщи и разказала на мъжа си за всичко. Той се ядосал и извикал:
— Идва ми да пукна от яд! Този странник почука най-напред на нашата врата, но аз го прогоних.
— Побързай! — рекла жена му. — Възседни коня, настигни странника и направи всичко възможно да изпълни три наши желания.
Богаташът послушал жена си, яхнал коня и препуснал след странника. Като го настигнал, му рекъл:
— Прости ми, старче, снощи на шега ти казах, че няма място в моя дом за теб. Тръгнах да ти отворя, но докато намеря ключа, ти беше отишъл при съседа. Като се върнеш, непременно ще се отбиеш. Ще ми бъдеш гост.
— Добре — отговорил Господ. — Като се върна, ще се отбия.
Богаташът добавил:
— Ти, старче, си направил голяма добрина на съседа. Не може ли и на мен да изпълниш поне едно желание?
— Може — рекъл Господ, — но няма да е за твое добро.
Богатият човек помислил, че странникът нарочно иска да отклони молбата му, и казал:
— Нищо, че няма да е за мое добро. Искам да изпълниш три мои желания.
— Добре — рекъл Господ. — Върни се вкъщи и пожелай три неща. Всичко, което пожелаеш, ще бъде изпълнено.
Богаташът тръгнал към къщи и започнал да мисли. Какво да пожелае? Както си мислел, изпуснал юздите на коня, който почнал буйно да скача. Богаташът го потупал по врата и казал:
— Успокой се, конче!
Ала конят продължавал да скача. Тогава богаташът се ядосал и извикал:
— Желая да си строшиш врата!
Щом казал това, богаташът паднал на земята, а конят се строполил и умрял. Така се сбъднало първото желание.
Но богаташът не искал да остави седлото на коня, свалил го, нарамил го и тръгнал пешком към дома си. „Имам още две желания“ — помислил си той и се утешил.
Ала като вървял по прашния път, много се изморил. Станало му топло, седлото му натежало, а все още не бил намислил какво да пожелае. Мислил, мислил, но не можал нищо да измисли. Изведнъж се сетил, че в това време жена му седи на хладно вкъщи и яде вкусни наденички, а той се мъчи на този пек. Страшно се ядосал и без много-много да му мисли, си казал: „Бих желал жена ми да седи вкъщи на това седло, вместо да го мъкна на гърба си“. Щом рекъл това, седлото изчезнало и той разбрал, че и второто му желание е изпълнено. Тогава му станало още по-горещо. Започнал да тича, защото бързал да стигне у дома и да измисли третото желание. Искал да пожелае нещо много, много голямо. Ала щом пристигнал, видял, че жена му седи на седлото насред стаята. Не можела да стане и само викала и плачела.
Тогава богаташът извикал:
— Бъди доволна, жено, ти ще станеш най-богатата жена на света!
— Не ми трябва никакво богатство, глупако! Кажи ми само как да се отърва от това проклето седло!
И богаташът, ще не ще, пожелал жена му да се освободи от седлото. Щом помислил това, то станало. Ето как се изпълнило и третото желание. Така богаташът не придобил нищо, а само се мъчил и ядосвал, а на всичкото отгоре загубил и коня си. А бедните стопани живели дълго весело и щастливо.
В този все по-материален свят парите са необходимост и без тях ТИ си нищо - нямаш работа, приятели, забавления. Парите спечелени с ум и труд носят удовлетворение, но не стигат.. А за другите пари, спечелени с измами и нечестност аз не зная ...
Прочетете тази приказка и сами ще си отговорите на много от въпросите.
Алчният богаташ
(народна приказка)
Някога преди много, много години Господ ходел по земята. Една вечер замръкнал по пътя и нямало къде да се подслони. Изведнъж в далечината видял една голяма красива къща и срещу нея една малка схлупена къщурка. В голямата къща живеел много богат човек, а в малката — беден.
Господ си помислил: „По-добре да отида в къщата на богаташа. Поне няма да му бъда в тежест.“
И той почукал на вратата. Богаташът се подал от прозореца и попитал:
— Какво искаш, човече?
Господ отговорил:
— Моля те, пусни ме да пренощувам в твоя дом!
Богаташът изгледал пътника от главата до краката. Господ бил облечен със стари и изпокъсани дрехи. Затова богаташът поклатил глава и рекъл:
— Не мога да те пусна. Нямам свободна стая. Ако приемам всички дрипльовци, самият аз ще стигна до просешка тояга. — И затворил прозореца.
Тогава Господ се отправил към малката къщичка и почукал на вратата.
Бедният стопанин излязъл веднага и поканил пътника да влезе:
— Остани тази вечер при мен. Късно е вече. Ще ми бъдеш гостенин.
И Господ влязъл вътре. Жената на стопанина го посрещнала усмихната, подала му ръка и рекла:
— Добре дошъл, пътнико. Чувствай се като у дома си. Ние нямаме кой знае какво за вечеря, но каквото имаме, ще го дадем от сърце.
После тя опекла малко картофи, издоила козата и сварила мляко. Сложила трапезата и седнали заедно да вечерят. Макар че вечерята била много скромна, на Господ му се усладило, защото виждал, че стопаните са доволни.
Като се навечеряли и дошло време да спят, жената дръпнала мъжа си настрани и му казала:
— Тази вечер ние с теб ще си легнем в плевнята, за да може гостът ни да спи спокойно в нашето легло. Цял ден е ходил и сигурно е много уморен.
— Добре — съгласил се мъжът й.
И предложили на Господ да легне на тяхното легло и да си почине добре.
Отначало Господ не искал да заеме леглото им, но те го молели толкова сърдечно, че накрая се съгласил.
На сутринта двамата стопани станали преди изгрев слънце и приготвили закуска. Когато слънцето надникнало през прозореца, Господ станал, похапнал с гостоприемните стопани и си тръгнал. Като стигнал до пътната врата, се обърнал и рекъл:
— Вие бяхте много добри с мен. Искам да ви се отблагодаря. Пожелайте си три неща. Всичко, което пожелаете, ще го имате.
— Какво да пожелаем? — казал беднякът. — Да даде Господ да сме здрави и да имаме хляб за всеки ден. Ала третото не зная какво да бъде.
Господ попитал:
— Не ти ли се иска да имаш нова къща вместо тази схлупена и бедна къщурка?
— Разбира се, че искам — отговорил стопанинът. — Много бих се радвал, стига да може.
Тогава Господ превърнал малката къщичка в нова хубава къща, благословил добрите стопани и продължил пътя си.
Късно сутринта богаташът станал и погледнал през прозореца. Видял новата къща на мястото на старата, ококорил широко очи и повикал жена си:
— Ела да видиш! Какво ли се е случило? До снощи отсреща стоеше старата колиба, а сега се издига нова хубава къща.
Жена му отишла при бедняка и попитала:
— Как стана така, че за една нощ имате нова къща?
Той отговорил:
— Снощи приехме да пренощува у нас един старец. Когато тази сутрин си тръгна, той каза, че за благодарност иска да ни изпълни три желания. Ние пожелахме здраве и хляб за всеки ден, но той ни даде и тази хубава къща.
Върнала се богатската жена вкъщи и разказала на мъжа си за всичко. Той се ядосал и извикал:
— Идва ми да пукна от яд! Този странник почука най-напред на нашата врата, но аз го прогоних.
— Побързай! — рекла жена му. — Възседни коня, настигни странника и направи всичко възможно да изпълни три наши желания.
Богаташът послушал жена си, яхнал коня и препуснал след странника. Като го настигнал, му рекъл:
— Прости ми, старче, снощи на шега ти казах, че няма място в моя дом за теб. Тръгнах да ти отворя, но докато намеря ключа, ти беше отишъл при съседа. Като се върнеш, непременно ще се отбиеш. Ще ми бъдеш гост.
— Добре — отговорил Господ. — Като се върна, ще се отбия.
Богаташът добавил:
— Ти, старче, си направил голяма добрина на съседа. Не може ли и на мен да изпълниш поне едно желание?
— Може — рекъл Господ, — но няма да е за твое добро.
Богатият човек помислил, че странникът нарочно иска да отклони молбата му, и казал:
— Нищо, че няма да е за мое добро. Искам да изпълниш три мои желания.
— Добре — рекъл Господ. — Върни се вкъщи и пожелай три неща. Всичко, което пожелаеш, ще бъде изпълнено.
Богаташът тръгнал към къщи и започнал да мисли. Какво да пожелае? Както си мислел, изпуснал юздите на коня, който почнал буйно да скача. Богаташът го потупал по врата и казал:
— Успокой се, конче!
Ала конят продължавал да скача. Тогава богаташът се ядосал и извикал:
— Желая да си строшиш врата!
Щом казал това, богаташът паднал на земята, а конят се строполил и умрял. Така се сбъднало първото желание.
Но богаташът не искал да остави седлото на коня, свалил го, нарамил го и тръгнал пешком към дома си. „Имам още две желания“ — помислил си той и се утешил.
Ала като вървял по прашния път, много се изморил. Станало му топло, седлото му натежало, а все още не бил намислил какво да пожелае. Мислил, мислил, но не можал нищо да измисли. Изведнъж се сетил, че в това време жена му седи на хладно вкъщи и яде вкусни наденички, а той се мъчи на този пек. Страшно се ядосал и без много-много да му мисли, си казал: „Бих желал жена ми да седи вкъщи на това седло, вместо да го мъкна на гърба си“. Щом рекъл това, седлото изчезнало и той разбрал, че и второто му желание е изпълнено. Тогава му станало още по-горещо. Започнал да тича, защото бързал да стигне у дома и да измисли третото желание. Искал да пожелае нещо много, много голямо. Ала щом пристигнал, видял, че жена му седи на седлото насред стаята. Не можела да стане и само викала и плачела.
Тогава богаташът извикал:
— Бъди доволна, жено, ти ще станеш най-богатата жена на света!
— Не ми трябва никакво богатство, глупако! Кажи ми само как да се отърва от това проклето седло!
И богаташът, ще не ще, пожелал жена му да се освободи от седлото. Щом помислил това, то станало. Ето как се изпълнило и третото желание. Така богаташът не придобил нищо, а само се мъчил и ядосвал, а на всичкото отгоре загубил и коня си. А бедните стопани живели дълго весело и щастливо.
Тагове:
кайлас - градът на светлината /11
кайлас - градът на светлината /11
кайлас - градът на светлината /11
кайлас - градът на светлината /11
кайлас - градът на светлината /11
че тези, за които се отнася приказката, от мисли за пари,
от алчност и борба за власт, нямат време да прочетат,
още по-малко да размислят и разберат...
Да... парите те парят и изгарят...
Приятна вечер, Феичка !
цитирайот алчност и борба за власт, нямат време да прочетат,
още по-малко да размислят и разберат...
Да... парите те парят и изгарят...
Приятна вечер, Феичка !
Знаеш ли, скоро ще дойде краят на парите. Да се надяваме, че само техния край.
цитирай
3.
feq -
Със сигурност не четат, Таня! Има няма една, две книги да са прочели за индианци :)
15.07.2014 10:16
15.07.2014 10:16
1. stela50 - Поучително... но имам съмнение,
13.07 17:12
че тези, за които се отнася приказката, от мисли за пари,
от алчност и борба за власт, нямат време да прочетат,
още по-малко да размислят и разберат...
Да... парите те парят и изгарят...
Приятна вечер, Феичка !
...
Тези, за които ти пишеш говорят с клишета, те се перчат със мускулна сила и се правят на хитреци. Питам се, след като никой не им вярва, защо продължаваме да ги търпим?! Да ни вземат и последният залък от устата ли искаме?! Трябва да има рецепта за изскубване на плевелите и унищожаване на вредителите...
цитирай13.07 17:12
че тези, за които се отнася приказката, от мисли за пари,
от алчност и борба за власт, нямат време да прочетат,
още по-малко да размислят и разберат...
Да... парите те парят и изгарят...
Приятна вечер, Феичка !
...
Тези, за които ти пишеш говорят с клишета, те се перчат със мускулна сила и се правят на хитреци. Питам се, след като никой не им вярва, защо продължаваме да ги търпим?! Да ни вземат и последният залък от устата ли искаме?! Трябва да има рецепта за изскубване на плевелите и унищожаване на вредителите...
merlin68 написа:
Знаеш ли, скоро ще дойде краят на парите. Да се надяваме, че само техния край.
...
В моите представи за близкото бъдеще разплащането ще бъде с електронни карти, чипове и знам ли още каква новост ще бъде внедрена?! Няма да са нужни пачки (тонове!) в чували да се разнасят, че пътят на парите понякога е доста дълъг :) ;)
feq написа:
...
В моите представи за близкото бъдеще разплащането ще бъде с електронни карти, чипове и знам ли още каква новост ще бъде внедрена?! Няма да са нужни пачки (тонове!) в чували да се разнасят, че пътят на парите понякога е доста дълъг :) ;)
merlin68 написа:
Знаеш ли, скоро ще дойде краят на парите. Да се надяваме, че само техния край.
...
В моите представи за близкото бъдеще разплащането ще бъде с електронни карти, чипове и знам ли още каква новост ще бъде внедрена?! Няма да са нужни пачки (тонове!) в чували да се разнасят, че пътят на парите понякога е доста дълъг :) ;)
Не, нямам това предвид, края на тази световна финансова система идва. А заедно с нейния край ще има и други свършеци. Идва нов световен ред, старият се срива, въпросът е дали както обикновено това ще стане чрез война, или може би (но нада-ли) разумът ще надделее.
Търсене
Блогрол
1. Сбогом Котанка! :(
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове
2. Невъзможна любов
3. Най-четеният ми постинг - Интересно за рибите
4. Какво си, ЛЮБОВ?
5. Ася - усмивка
6. Ако бях...
7. Ин и Ян
8. За споделянето...
9. Мисис Съдба
10. Тайната...
11. Нещо като приказка...
12. Хорхе Букай
13. Тренировъчен полет до Юпитер
14. Космическо пътешествие - 2008
15. Галактиките
16. Мъглявините
17. Уроците на живота
18. На цветята - с Любов!
19. Адажио - вълшебство от звук и картини от Космоса!
20. Синя роза за теб, моя любов!
21. Мои стихове