Огорчено стихотворение   Светът се поболя от минало и в никого не съществува свят. Потъват гласовете в зимата и в тишината избуява глад за длан, за дума, за лице необитавано от спомени, но набразден от ветрове не стига въздухът за волности.

Приятелите си отидоха, от други истини подмамени. Сърцето се разби на стихове и всеотдайно ме предаде. Световен ден на добротата!? Добрият дух се е изнизал. И вече да си над нещата е друга форма на цинизъм.

Обезсърченото човечество се дави в свойто безразличие. Как искам да докосна всекиго, дори да си остана ничия. Отдавна чашата преля, препълнена със катаклизми. Обичам въпреки това... Потъва ли гласът ми в зимата?   Бистра Малинова

Хубаво стихотворение и вълшебна музика
с красиво послание ... Добротата няма цена,
а е истинско богатство.
...Как искам да докосна всекиго,
дори да си остана ничия...
Благодаря за този постинг, Феичка !

избуява глад
за длан, за дума, за лице
необитавано от спомени,
но набразден от ветрове
не стига въздухът за волности.

Радвам се,че си тук.Искам тези думи,да стигнат до повече хора.Да знаят,че с лошотията не се върви напред.Бъди здрава.

Твоят избор много ми хареса, Феичка! Благодаря ти!

Аз мисля, че само обичта и добротата могат да подсладят ежедневието ни!
:)

Сеем със надежда цвете Красота...
Но се ражда Злоба... Завистта расте...
И дори да цъфнат през деня цветя -
късат ги в нощта незнайни зли ръце...

Но една добра душа над нас лети -
като блага вест от вечните звезди...
Моли се - цветята пак да разцъфтят...
Моли - Добротата да спаси света...

Ражда се Надежда - щом добра душа
сее Красота с ръцете на дете...
В утрото блестят усмихнати цветя...
Слънцето ги гали с ласкави ръце...

Ако бяхме по-човечни и добри,
нямаше Земята вечно да кърви...
Нека ни целуват слънце и роса!...
Да цъфти в сърцето цвете Красота!...

Марин Тачков
"Роса-сълза", 2007 г.

и музика... нищо, че ме натъжи...
но гласът ти потъна и в моята душа...
открехна вратичка към пролетта...