Животът. . . :: Старицата в черно

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.01.2013 21:06 - Старицата в черно

Автор: feq Категория: Други

Прочетен: 1678 Коментари: 1 Гласове:

ЗАБРАДКА

Тя живее сама във селцето, зад хълма, ей там -
в малка къща, облечена в тъмен бръшлян и неволи.
Всеки ден влиза първа смирено във старият храм.
... Всяка нощ на иконата в своята стая се моли.
Все по бавно и трудно тя вече изкачва баира,
и се лута из двора, все нещо реди и почиства...
Сухи клечки в гората прегърбена после събира,
и безмълвна до огъня стари албуми прелиства.
Тя очите под своята черна забрадка прикрива.
Не говори, не пита, от никого нищо не иска.
Но макар и безмълвна дланта и е тъй жалостива...
Колко пъти дарила бе хляба си, знаейки риска,
че това е последният къшей в дома и самотен
и ще храни със спомени своята тъжна душа...
Но копнееше тя да напусне света си сиротен
и иконата молеше „Господи, дай ми крила!”
После сбираше сълзите в своите куфари стари
щом от снимките гледаха топли безмълвни очи.
На вратата не чукаха нейните мили другари -
полетяха отдавна в небето техните души.
Тя остана сама. Без съпруг, без деца, без роднини.
И без думи за казване, само с молитви нечути.
Бавно нижеше времето своят гердан от години,
а браздите по чЕлото пишеха своите маршрути...
За последно видях в храма нейната черна забрадка.
Китка здравец... Икона... Сълза... И молитва една.
Дори мернах очите и тъжни, макар и за кратко.
Чух молбата и ...”Господи, моля те, дай ми крила!”
После слабата фигура бавно стопи се зад хълма,
като черна прашинка от още по-черна съдба...
И тогава в душата ми зрънце човечност покълна!
На старицата исках аз капка любов да даря.
Всичко, дето в сърцето си имах във шепи събрах,
и поех аз по пътя към старата къща в бръшлян.
Не пристигнах на време! Уви... Закъснях, закъснях!
На старицата нищо не можех аз вече да дам...
Тя стоеше смирено разтворила своят албум...
Догорял беше огънят в нейната тъжна душа.
Но с усмивка заспала бе своя желан вечен сън -
Бог изпълни молбата и - бе я дарил със крила!
Тя все още живее в селцето зад хълма, ей там...
Сякаш виждам душата и - броди спокойна край мене.
Не можах на старицата в черно аз нищо да дам,
но остави следа тя в сърцето ми... За дълго време!

Павлина Соколова

Нагоре