*  *  *
Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

автор Евтим Евтимов


Водата е като живота -
тече и намира най-правилният път,
затова не се страхува...

в съчетание с прекрасна музика...
красиво е, много красиво...

1. mariniki - красивите стихове на Евтим Евтимов...
04.11 21:43
в съчетание с прекрасна музика...
красиво е, много красиво...