Животът. . . :: Да сте бели и червени. . .

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.02.2012 14:29 - Да сте бели и червени...

Автор: feq Категория: Други

Прочетен: 4256 Коментари: 6 Гласове:

Ще ви напиша една приказка, предавана от поколение на поколение. Приказка за непостоянният характер на една жена, чието име носи месец март.

Живяла Марта със своите двама братя далеч в планината. Те носели едно и също име - Сечко. Единият наричали малък Сечко, а другият – голям Сечко. От високата планина виждали и чували всичко, което става по земята. Усмихвала се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка. Блестяло като златно слънцето. Прелитали и чуруликали весело птичките... В такъв хубав, мартенски ден една млада и пъргава невяста подкарала овчиците към планината, та млада тревица стоката да попасе. - Рано е още, булка, не извеждай ваклушите на паша. Скоро си отиде малък Сечко – продумал й свекърът. Мъдър човек бил той, много живял и преживял. По слънцето познавал кога ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване, кога град ще бие или зла зима ще вилнее. - Кърпи кожусите цъфтят сега, снахо. Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! - Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи – казала невястата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка я налегнала. Нищо че е жена и тя и тя може слънцето да покори като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, или слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. ветрове забрулили безмилостно набъбналата гора, леден вятър зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Непокорната овчарка така и не се върнала вече. тя останала вкаменена заедно с овчиците си горе в планината.

* * * Така оттогава и до днес е останал обичаят по нашите земи, хората да правят и да се кичат с мартеници , за да е радостна Баба Марта и да им носи само добрини.