Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2011 08:38 - Урок №11 ...
Автор: feq Категория: Други   
Прочетен: 11808 Коментари: 19 Гласове:
17


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
Последен урок

Контейнерите за боклук до блока -
тук всяка сутрин идваше жена
във вехти дрехи, слаба, невисока
с количка, а през зимата - с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.

Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола
и само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори -
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори
и я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсих, нещо чистех-
бях станал ученикът Божидар.

Не бе познала в мене ученика -
самият аз бях доста променен:
солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето встрани.

" Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твоята милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях."
Това прочетох. Щях да се убия!
Учителката вече не видях.

 / Автор: неизвестен; Снимка: БГНЕС /

*  *  *
"В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна."

Майка Тереза

*  *  *

Нещо ме стисна за гърлото,...
не намерих точното заглавие на този урок...
Може би, трябваше да бъде някое от следните: "Достойство"; "Вина"; "Клошарката"; "Признание"; "Глад за любов и признание"...
или "Учителко любима, благодаря!"
И така поставих трите точки...
мълчание, размисъл и въздишката във виртуала...
Може би, вие приятели ще предложите друго заглавие на този житейски урок...



Гласувай:
17



Следващ постинг
Предишен постинг

1. feq - Добро утро, добри хора! Време е за поредния урок... И ТО КАКЪВ УРОК!!!
17.07.2011 08:45
Жега е от сутринта, не помръдва нито едно листенце.
Въздухът тежи от прах и зловония... особено край контейнерите за буклук!
Това ме наведе на мисълта да напиша нещо за клошарите, които ровят, въпреки всичко...
Навик, средство за оцеляване, "професия"; начин на живот, винаги съм си задавала тези въпроси...
И ЧУКАМ НА ДЪРВО /да не чуе дявола, не другото "чукане" за което си мислите!/
ГОСПОДИ, ЗАПАЗИ МИ ДОСТОЙСТВОТО И РАЗСЪДЪКА - ДО СТАРИНИ!
Моля те, Господи!
...
фея
цитирай
2. yotovava - "В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна."
17.07.2011 09:02
....

Валя
цитирай
3. tota - И още едно стихотворение от поета Иван Вълев - гор
17.07.2011 09:06
Черната жена

Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.

Тя ще им подхвърля птичи кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.

Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.

Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.

Иван Вълев
цитирай
4. karambol5 - Добро утро, Феичка. Не можеш да с...
17.07.2011 09:28
Добро утро , Феичка .
Не можеш да сложиш заглавие на такъв урок .........
цитирай
5. feq - Да, Валя, колко е мъдра майка Тереза! Това е цялата истина... КЪДЕ ОТИДЕ ЛЮБОВТА У ХОРАТА?!
17.07.2011 09:37
yotovava - "В света има повече глад за любов и признателност, отколкото за храна."

Тук е мястото да напиша и нещо много любимо от Надежда Захариева:

Колко сме злобни.
Колко сме жалки.
Как ни заробват
чувства-подпалки.
Колко враждебни.
Колко сърдити.
Колко на дребно
тровим си дните.
Колко сме остри,
даже без нужда.
Чисто и просто-
колко сме чужди.
Колко се мразим.
Колко си пречим.
Сякаш на тази
Земя сме вечни.

/Надежда Захариева/

Понякога думите са излишни...
:*
фея
цитирай
6. feq - Животните,... понякога са по-верните ни приятели... Защо ли?
17.07.2011 09:40
tota написа:
Черната жена

Черната жена в контейнерите рови,
а след нея седем кучета вървят.
Те я пазят, те на всичко са готови,
те са влюбени в човешката й плът.

Тя ще им подхвърля птичи кости,
а пък вечер в изоставено мазе
ще й бъдат охранители и гости
и ще топлят вкочанените нозе.

Впили предан поглед в дрехите й черни,
те навсякъде я следват мълчешком.
Нейна свита те са, поданици верни
и гвардейци пред случайния й дом.

Нежно ги ругае и ги възпитава,
вика ги със седем странни имена.
И заспива на една дъска корава
кучешката майка, черната жена.

Иван Вълев


Силен стих!
Благодаря...
:*
фея
цитирай
7. feq - И аз не можах... Имам буца в гърлото си...
17.07.2011 09:42
karambol5 написа:
Добро утро , Феичка .
Не можеш да сложиш заглавие на такъв урок .........


:*
фея
цитирай
8. mamas - Труден е този урок...
17.07.2011 10:43
Май всички сме свидетели на подобни картини (имам предвид претърсването на контейнерите). Не знам за другите как е, но аз се чувствам неудобно да си изхвърлям боклука в такъв момент... Годните за ползване неща винаги слагам в отделни торбички и ги оставям встрани до контейнера, ако в момента няма на кого да ги дам. Даже предпочитам да не ме виждат, когато ги оставям...

Относно стихотворението, което поражда много размисли:
Аз бих изтълкувала по друг начин поведението на лирическия герой. Не от срам да поговори с учителката си, а от загриженост - как да помогнеш, без нуждаещият се от помощта ти да се почувства неудобно. Не ви ли се е случвало? Виждате, че човекът се нуждае, но не търси помощ. Страхувате се да не го засегнете с предложението си...
И още - клошарството утвърждава ли се вече в нашето общество като достойна работа? Не е ли унижение (не толкова за клошарите, колкото за цялото общество) да има ровещи в боклука на другите, за да оцелеят?
Пак ще кажа - труден урок...

цитирай
9. stela50 - Здравей , Фея ...Радвам се ,че успях да присъствам и на този урок .
17.07.2011 11:11
Сега ще замина спокойно ... Много съм плакала пред това стихотворение ,дълго търсих и не можах да открия автора ,съжалявам .
Заглавие за този урок наистина не може да се сложи . Имам тежък спомен за моя преподавателка ,която завърши живота си така .
Да си пожелаем по- достойни старини и да се опитаме да променим нещата .
Звучи в момента фантастично ,но нямаме друг изход .
цитирай
10. feq - Разбира се, че темата е сложна...
17.07.2011 12:54
mamas написа:
Май всички сме свидетели на подобни картини (имам предвид претърсването на контейнерите). Не знам за другите как е, но аз се чувствам неудобно да си изхвърлям боклука в такъв момент... Годните за ползване неща винаги слагам в отделни торбички и ги оставям встрани до контейнера, ако в момента няма на кого да ги дам. Даже предпочитам да не ме виждат, когато ги оставям...

Относно стихотворението, което поражда много размисли:
Аз бих изтълкувала по друг начин поведението на лирическия герой. Не от срам да поговори с учителката си, а от загриженост - как да помогнеш, без нуждаещият се от помощта ти да се почувства неудобно. Не ви ли се е случвало? Виждате, че човекът се нуждае, но не търси помощ. Страхувате се да не го засегнете с предложението си...
И още - клошарството утвърждава ли се вече в нашето общество като достойна работа? Не е ли унижение (не толкова за клошарите, колкото за цялото общество) да има ровещи в боклука на другите, за да оцелеят?
Пак ще кажа - труден урок...



Клошари имало е и ще има, вероятно...
Знае ли човек винаги какво се случва с психиката им?
Вероятно не само от бедност и нищета някои хора ровят в буклуците...

"Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен."

Понякога човек се нуждае само от добра дума, жест, съпричастност...
цитирай
11. feq - И аз не открих автора, но ме трогна...
17.07.2011 13:00
stela50 написа:
Сега ще замина спокойно ... Много съм плакала пред това стихотворение ,дълго търсих и не можах да открия автора ,съжалявам .
Заглавие за този урок наистина не може да се сложи . Имам тежък спомен за моя преподавателка ,която завърши живота си така .
Да си пожелаем по- достойни старини и да се опитаме да променим нещата .
Звучи в момента фантастично ,но нямаме друг изход .


Съдбата на жената, отдала цялата си Любов да учи на ДОБРОТА децата.
Тя продължава да го прави, дори когато е изпаднала в нищета:

..."Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как. Не върша грях."

Не е грях да се беден.
Грях е да живееш в духовна нищета!

цитирай
12. feq - Разбирам те...
17.07.2011 13:06
nikstan написа:
ако имаше възможност ,чрез нета да изразя физически израз ,щеше да е като ярастен рев на мечка , като гръм на най- жестока буря , като блъсък на метиор в комета .Много ярост ме обзе от този пост .Не в теб е причината а в реалноста..В плен сме на собствената си доброта и май ще трябва да се отърсим..Добре ме зареди днес...


"Добрите хора са необходими, за да могат ПО-ДОБРИТЕ да живеят ДОБРЕ"...

Някъде бях чела това и е вярно, за жалост...
ДОБРИНАТА в днешно време не е ценност за болшинството, но е много удобна за използване и извличане на облаги...
цитирай
13. feq - Неправилно съм се изразила, затова ще поправя това изречение така:
17.07.2011 14:56
nikstan написа:
ДОБРИНАТА в днешно време не е ценност за болшинството, но е много удобна за използване и извличане на облаги... **********************************************************************************************************************************************И за какво ми е да бъда благоприличен лицемер в угода на фалшив морал..??


ДОБРИНАТА в днешно време не е ценност за болшинството, но ЗА ТЯХ е много удобна за използване и извличане на облаги ... /в смисъл добрите хора ги използват, но не ги ценят.../
Ако си добродушен, с благ характер, толерантен, много често ставаш жертва на лицемери и измамници. Непременно ще се възползват от ДОБРИНАТА ТИ!
Народът ни е казъл: "Прекаления светец и Богу не е драг"

"за какво ми е да бъда благоприличен лицемер в угода на фалшив морал..??"

Бъди себе си, каквото и да ти струва това!
И нека всеки открие кръгът от хора, с които се чувства добре!
цитирай
14. stela50 - Отново спирам при теб днес , миличка ...
17.07.2011 20:01
Развълнува ме последният урок . Не е грях да си беден ,няма срамна
и недостойна работа ... Има липса на справедливост и уважение ,
има незачитане на човешкото достойнство . Това е тъжно и неразбираемо
и е страшно да се приема нормално в едно общество . това се опитах да кажа .
Споделям и думите на mamas ...стихотворението предполага прочит от различни
страни , има силни и различни послания . За съжаление са тези ,които живеят в духовна нищета , но те едва ли чувстват това . Унижение е за обществото,
позволяващо хора , оставили след себе си дълбока и трайна следа , да живеят като социално слаби и да търсят какъвто и да е начин ,за оцеляване ...
С това е трудно да се примириш ...
Извини ме , Феичка , но този урок е наистина труден ,но много важен .
цитирай
15. amore - Феичке ...
17.07.2011 21:43
Една сълзичка ще отроня, ей така
за достойнството във бедността.

Разчувствах се... страхотно е! Благодаря! А за великите думи на майка Тереза - колко от нас в забързаното си ежедневие - гонещи кой знае какво - си задават въпроса: къде по пътя забравих Любовта? Защото Любовта не забравя никого от нас, тя просто чака да я поканиме в сърцата си. Тя не нахалства, не напира, чака само нашето решение. Прегръщам те топло, мила!
цитирай
16. feq - Точно и вярно си го казала, Стела!
18.07.2011 14:00
stela50 написа:
Развълнува ме последният урок . Не е грях да си беден ,няма срамна
и недостойна работа ... Има липса на справедливост и уважение ,
има незачитане на човешкото достойнство . Това е тъжно и неразбираемо
и е страшно да се приема нормално в едно общество . това се опитах да кажа .
Споделям и думите на mamas ...стихотворението предполага прочит от различни
страни , има силни и различни послания . За съжаление са тези ,които живеят в духовна нищета , но те едва ли чувстват това . Унижение е за обществото,
позволяващо хора , оставили след себе си дълбока и трайна следа , да живеят като социално слаби и да търсят какъвто и да е начин ,за оцеляване ...
С това е трудно да се примириш ...
Извини ме , Феичка , но този урок е наистина труден ,но много важен .


Важен урок за живота, защото никой не знае какво ще го сполети - болест, измама, нищета, бедност...
и тъй както си на върха, тъй и се отзоваваш в помийна яма...
случаи много, примери много...
цитирай
17. feq - Една сълзичка ще отроня, ей така...
18.07.2011 14:07
amore написа:
Една сълзичка ще отроня, ей така
за достойнството във бедността.

Разчувствах се... страхотно е! Благодаря! А за великите думи на майка Тереза - колко от нас в забързаното си ежедневие - гонещи кой знае какво - си задават въпроса: къде по пътя забравих Любовта? Защото Любовта не забравя никого от нас, тя просто чака да я поканиме в сърцата си. Тя не нахалства, не напира, чака само нашето решение. Прегръщам те топло, мила!


Да я поканиме, тогава Любовта!
Не тази, дето младите наричат само секс, чукане, оправяне и т.н.
Онази, другата, която те кара да летиш, да пърхат пеперуди в стомаха ти, да пишеш стихове и да рисуваш, да виждаш хубавото и в грозните неща...
Тази Любов да поканим да засели света!
цитирай
18. priqtel12 - Да, за последно си ни оставиланай - трудния урок.....
18.07.2011 14:48
Но след стихчето си дала и начина за преодоляване на трудностите : с Любов....Любов , която да проявяваме към всичко и всички, защото "обич никога не стига".
Достойнството на човека е това, което го прави Човек. А достойният човек не се срамува от положението си, ако знае, че е запазил почтеността и човечността си независимо от обстоятелствата. "Последед урок" е стихотворение, което ни стиска за гърлото, но и ни показва как достойнството е добродетел, която човек разкрива при всякакви обстоятелства, ако я носи в себе си.....

Поздрави, Юлия!
Желая ти хубаво лято,изпълнено с ценни моменти, важни за зареждане батериите на душата!
цитирай
19. feq - "Последен урок" се нарича стихотворението, чийто автор не зная и никой не можа да открие... За нас няма да е последен, продължаваме...
18.07.2011 16:38
Последен урок дава учителката - клошарка на своя преуспял ученик:

..."Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!"...

Дали е дар от Бога бедността,... аз не зная...,
НО със сигурност е едно изпитание в живота, изпитание на Чест и Достойнство!
Идеалистично звучи в наши дни, нали?
Малко са хората, запазили ценностната си система...
Такъв е животът...
:*
фея

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: feq
Категория: Други
Прочетен: 9480029
Постинги: 1408
Коментари: 8408
Гласове: 27045
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031