…Летяла в мрака на гората малка светулка и не спирала да си мисли за своето съществуване. Гората сякаш била безкрайна, тъмнината дълбока, а денят безкрайно далеч.
Безсмислено и се струвало всичко. 
Да продължава ли да свети? Или да се слее с мрака…
Да бъде светлина!...

…Вървяла малката мравка и също не спирала да мисли. Вървяла без посока, без път и проклинала тъмнината.
Колко дълга ще е нощта? Да продължава ли да върви в мрака?  Или да спре, докато Слънцето изгрее? И неочаквано… светулка…
Да бъде светлина!...
  Тя, малката светулка, не се страхува от тъмнината и знае, че трябва да свети.
Тя е полезна,... за да показва пътя на мравката.

Като правим онова, което умеем - радваме Бог, който ни е дал умението!:)

Колкото и да е малка, всяка жива твар с нещо е полезна в този живот.
Самите ние също имаме мисия на този свят...
понякога се губим в търсене на смисъла...