Пред смъртта всички сме равни. Днес е Задушница – ден за почит на починалите. Много хора почетоха своите близки, но и много гробове останаха тревясали и самотни. Питам се, толкова ли е трудно поне няколко пъти в годината близките хора да се грижат за последния дом на роднините си. Това е най-малко неуважение към паметта им. Дали се „вижда” или не на „оня” свят не е важно. Успокоението, че си изпълнил дълга си, че си отделил от скъпоценното време за себе си, че си уважил паметта на този, който приживе е бил важен и ценен човек за теб… Защото дори след смъртта си, човек живее с добрите си дела в спомените на живите. Ние усещаме колко е кратък животът, когато посещаваме такива места. Само така можем да оценим и да се радваме на малките, дребни неща съпътстващи дните ни.   Затова… днес ви предлагам, приятели, една есенна фото – разходка. Нека хубавата музика на Вангелис и слънчевият, топъл, есенен ден запечатан в миг от Вечността да разсеят за миг тъгата и да ви подарят виртуална наслада.

Малко е нужно да бъдем добри и да помним, че сме смъртни!:)
Благодаря за разходката!:))
Приятна вечер!

Тъжен ден е днес, tit!
Аз имам много починали близки хора.

Но днес ми стана болно и за тези хора, които са забравени от своите близки... толкова ли егоистични са станали хората?
Нямат време за една свещица и едно цвете...
Мир на праха им...
Нека цветята в постинга ми са за всички забравени от близките си починали хора...

Не намирам думи да коментирам...

Ех, феичка...красив постинг за тъжен повод...
Не е много времето, за да се почетат тези, които са си отишли, но колко ли гробове в България са без близки, които да живеят там...
Мир на праха на отишлите си от този свят!

една държава, която се превърна в мащеха за своите деца! В скоро време ще останат само сградите, бездомните кучета, самотните люлки и празните паркове и градини... такива, каквито ги видях днес.
Не е моментът, нито мястото ТУК да съдим и виним...
Бъдещето е най-добрият съдник.

Милост за живите
и мир на праха на починалите...

Разбирам болката ти... но пък колко ходят на гробища, защото "какво ще кажат хората"...
Аз не ходя от години. Душите не са там. Те са тук, с нас...

Едва ли се познават роднините на починалите -примерно в даден парцел на едно голямо гробище. Всичко е на случаен принцип.
До гроба на брат ми има погребан млад човек, при който никой не е стъпвал от погребението му. Не вярвам да няма близки хора. Няма паметна плоча, само един дървен кръст с името. Така, че не "от хорски срам" се налага аз да чистя тревата...

Това си е до вътрешно усещане.
За душите на мъртвите - ... замълчавам...
/би било доста задушаващо да живеем в реалността с безброй духове около нас.../
НО вярвам, че те живеят в спомените ни, чрез вещите си, добрите дела и обичта, която са ни дали.
Мир на праха им!

Мир на душите им!

но умрели? Не знам. Все ми се струва, че няма смърт, а просто друга форма на живот, която не познаваме (все още). Мислите са енергия, която преминава от тях до нас и обратно. Вярвай на вътрешното си чувство, на интуицията си.
Прекрасна музика! Благодаря!

благодаря, че споделихте мисли с мен.

Мисловната енергия върши Чудеса.
Човек трябва да бъде много упорит, за да се научи да я владее.
Ако се научим да се обединяваме около позитивните неща в света нямаше да има толкова катаклизми.
Защото природата ни противодейства съгласно 3 принцип на Нютон в механиката:
" На всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие"

Природните закони не подлежат на НЕСПАЗВАНЕ или ЗАОБИКАЛЯНЕ!!!