* Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
* Равнодушието е паралич на душата.

*Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията.

*Човек ще стане по-добър, тогава, когато му покажете какъв е.

*Човек е това, в което вярва.

*Не ми казвай, че луната свети - покажи ми блясъка на счупено стъкло. 

*Достойнството на един човек не може да бъде отнето, то може да бъде само загубено.

*Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението.

*Лудите не може никой укроти, бедните не може никой утеши.

*Когато си жаден, струва ти се, че ще изпиеш цяло море - това е вярата, а когато започнеш да пиеш, ще изпиеш само две чаши - това е науката.

*Университетът развива всички способности, в това число и глупостта.

*Срещу клеветата може да се протестира само с преувеличени похвали.

*Животът не бива да се изобразява какъвто е, нито какъвто трябва да бъде, а такъв какъвто е в мечтите ми.

*Умният обича да се учи, глупакът да поучава.

*Смъртта е страшна, но още по-страшно би било съзнанието, че ще живееш вечно и никога не ще умреш.

Тези фрази са на един от гениалните писатели, Антон Павлович Чехов.
За него Алисън Голдин, гл. ас. по творческо писане казва:

"Четете много Чехов. После го препрочитайте. Четете Реймънд Карвър, Ърнест Хемингуей, Алис Мънроу и Тобиас Улф. Ако нямате време за всеки от тези автори, придържайте се към Чехов. Той ще ви научи по-добре от всеки учител по творческо писане".

в този зноен ден , но е изключително полезен
по всяко време и за всички!:)
Прегръщам те с благодарност!:)

разМисля...

Прохладата е край морето, Илианка!
Пускам постинги за "Златните пясъци" - една преживяна приказка с дъщеря ми Радостина...