"Когато на Земята няма урожай, на мен ми е необходимо да знам, че Венера шуми в пшеница" –
така Рей Бредбъри отговаря на въпроса що е безсмъртие. Защо на момчетата от всички времена винаги им се е искало да избягат някъде? Към края на ХIX век – в Аляска, в Клондайк - нали там е самородното злато… Там човек е сред пусти снежни равнини с куче, нож, пушка – там човек рискува и преодолява себе си.



http://bastilia.ru/alaska/photo/miners/ 

Всички хора - и възрастни и деца обичат пътешествията. Вълнуващите пътешествия до Северния и Южен полюс и приоритетите в откриването им, екзотични непознати страни и култури, загадката на остров Пасха, съоръженията в Мексико, така приличащи на египетските пирамиди. Макар че, какво представлява полюсът? Точка от картата, лишена от всякакъв смисъл освен географски. А далечният Космос, каналите на Марс, пришълците? Откъде съществува у нас това влечение към всичко ново, неоткрито, неизвестно? Даже не влечение, а потребност.



http://www.starrydreams.com/mars
  Какво му трябва на човек? Всичко: и самота, и общуване, и делфини, и Северен полюс, и извънземните от планетата Тау, например. Иска ни се това да го има, защото продължаването на живота е едно безкрайно търсене на новото. В океана от проблеми, които човек решава сам за себе си. От самотата към нещо ново. С помощта на новото ние попълваме себе си, преминаваме от образ в образ. От новото към темата за безконечното духовно само обновление: да живееш – това означава да се отказваш от старото. Ако външният свят не разрешава на човек да моделира нови образи, той умира. Отначало духовно. След това физически.
  "Индивидуалността на тялото е по-скоро индивидуалност на камъка"…
Доколко е вярна тази мисъл на Винер. Ние сме същите и не сме същите. Вече сме други, а сме и предишните. За да се изменяме и да оставаме предишните на нас ни е нужно новото. Нужно ни е да вярваме, че преди хиляди години на брега на океана е седяло мърляво момче и е играло със старинна играчка, количка с колелца. В онази минута, когато то се е докосвало до тези колелца, то е играло и с децата, които никога не е виждало.   В нас е заложена мощна тенденция за продължаване на живота. Нашата психика ни хвърля в различни ситуации "изпитай, пробвай, преживей"... Има такъв психологичен феномен – стремеж към риска, стремеж да се приближиш към смъртта. За да се почувстваш жив, трябва да се изплъзнеш от лапите на смъртта. Когато анализираме постъпките си, се оказва, че всичко, което ни се е случило се подчинява на всемирния общ закон - закона за обновлението.

са породени от книгата на Галина Башкирова
"Насаме със себе си".
Пак от нея - ще ви напиша едно стихче на Николай Заболоцки, преведено от Григор Ленков:

Меня се АЗ!
И този свят!
И всичко!
А името ми е едно-едничко -
но аз не съм един, а само част
от множеството в мен.
А живият съм АЗ...
Умирах неведнъж,
за да не стене вяло
кръвта ми...
и колко ли са мъртвите тела,
изхвърлени от живото ми тяло?...

"Най-необяснимото за света е това, че той всъщност е съвсем обясним…" това е от Алберт Айнщайн
Науката неуморно разгадава тайните...
а и ние самите обичаме да ходим на лов за тайни: частици и анти-частици, разпръскващи се Галактики, непознати светове...
Колко е примамливо!